Бюджетът на България бележи леко подобрение към края на юли, като дефицитът се свива до 2,201 млрд. евро. Това означава, че отрицателното салдо на консолидираната фискална програма е около 1,8% от прогнозния БВП, което е стъпка в правилната посока спрямо юни, когато финансовата дупка беше с около 200 млн. евро по-голяма.
Що се отнася до „въздушната възглавница“ на държавата, фискалният резерв към 31 юли 2026 г. е на ниво 8,525 млрд. евро. По-голямата част от тези средства са депозитирани в БНБ и търговски банки, а остатъкът представлява вземания от европейските фондове за вече сертифицирани разходи и аванси.
Приходите на страната показват стабилен ръст от 11,2% спрямо миналогодишния период, достигайки 26,347 млрд. евро. Основният двигател тук са данъците и осигурителни вноски, които формират 80% от общите постъпления. От друга страна, неданъчните приходи са отбелязали спад от 12,6%, което се обяснява основно с по-ниските дивиденти от държавните дружества през 2026 г.
Важен приток на средства идва от Европейския съюз. Общите помощи и дарения възлизат на 2,187 млрд. евро, като само за месец юли са постъпили близо 896,1 млн. евро по четвъртото искане от Плана за възстановяване и устойчивост.
Разходната част на бюджета обаче продължава да расте, достигайки 28,548 млрд. евро. Този скок е продиктуван от социални политики – индексацията на пенсиите по швейцарското правило, повишаването на минималната работна заплата и корекциите в възнагражденията спрямо натрупаната инфлация.
Инвестициите също заемат значително място, като капиталовите разходи са в размер на 3,093 млрд. евро, подпогнати от Общинската инвестиционна програма и ПВУ. Междувременно, лихвените плащания по дълговете са нараснали с над 261 млн. евро спрямо предходната година, достигайки 649,7 млн. евро.
