Има личности, чийто отпечатък върху историята на един град надхвърля рамките на тяхната официална длъжност. Митрополит Серафим е точно такъв човек – не просто първият архиерей на Сливенската екзархийска епархия, но и истински духовен щит за своите сънародници в най-мрачните години на българското възраждане и борба за свобода.
Неотдавна катедралният храм „Св. вмчк Димитрий Солунски“ в Сливен стана център на тържествено възпоменание по повод 130-годишнината от кончината на митрополит Серафим. Под ръководството на Сливенския митрополит Арсений, чрез заупокойна литургия и панихида, градът се поклони пред паметта на своя приснопаметен водач. Молитвите, отправени както в храма, така и пред гроба и паметника на митрополита, напомниха, че неговият пример остава жива духовна мярка за настоящето.
Пътят на човека, роден като Златан Груев през 1819 г. в Пирдоп, е белязан от стремеж към знание и смелост. След образование в Свищов и години като учител в Пирдоп и Пловдив, той се утвърждава като енорийски свещеник. Неговата решителност се проявява още тогава – през 1853 г. той успява да отвоюва църквата „Св. Богородица“ в Пловдив за българската общност, поставяйки така първите стъпки в борбата за църковна независимост.
Годината 1873 бележи ново начало, когато той е избран за първия Сливенски митрополит. В тази роля Серафим не се ограничава само до литургичното служение. Той се превръща в активен участник в обществения живот, основавайки първото благотворително дружество в града и заемайки поста председател на временната градска управа през 1878 г.
Най-светлата страница от неговото наследство обаче е защитата на сливенчаните. По време на събитията от 1876 г. и Руско-турската война, митрополит Серафим рискува всичко, за да предпази населението от жестокости и да предотврати масово кръвопролитие. Неговата роля в този критичен момент го прави символ на милосърдието и патриотизма.
Освен като администратор и защитник, той е бил и просветител. Митрополит Серафим оставя след себе си ценни духовни преводи – около десет книги от руски език, включително катехизически беседи и наставления, които са помогнали за духовното израстване на българското свещенство.
Синовен на своята епархия до самия край, той си отива на 11 август 1896 г. в Сливен. Днес, повече от век по-късно, паметта за митрополит Серафим остава не просто като исторически факт, а като пример за това как вярата и любовта към народа могат да променят съдбата на един цял регион.
