Светът е в очакване на потенциален дипломатически обрат, след като пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф обяви изненадващо, че САЩ и Иран се намират на прага на важно споразумение. В интервю за международни медии Асиф подчерта, че сигналите от последните няколко дни сочат към сериозно размразяване на отношенията и възможност за постигане на мирна сделка, която би могла да пренареди политическата карта на Близкия изток.
Въпреки оптимизма на Исламабад, американската страна поставя тежки условия на масата. Президентът Доналд Тръмп даде ясно да се разбере, че всяко бъдещо споразумение трябва да включва финансови компенсации от страна на Техеран. Според него Иран носи отговорност за десетилетия на насилие и нападения, довели до множество жертви и тежки наранявания вследствие на крайпътни бомби и други конфликти, подкрепяни от ислямската република.
Паралелно с дипломатическите совалки, Техеран предприема стратегически ходове в Ормузкия проток – една от най-критичните точки за глобалната енергетика. Иранските власти планират въвеждането на такси за търговските кораби, преминаващи през този тесен воден път. Макар официалното обяснение да е свързано с предоставянето на специфични морски услуги, мнозина виждат в това опит за засилване на контрола върху международната търговия с петрол и газ.
Ормузкият проток, със своята ширина от едва 39 километра в най-тясната си част, остава обект на сложни международни регулации. Съгласно морското право на ООН, корабите имат право на транзитно преминаване, но тъй като водите попадат под юрисдикцията на Иран и Оман, Техеран търси нови механизми за управление на трафика. Преговорите с Оман за нови плавателни маршрути вече са в заключителна фаза, което допълнително усложнява ситуацията за западните сили, стремящи се към възстановяване на предвоенните нива на транзит.
На фона на тези събития се оформя и нов мощен военен съюз. Турция, Саудитска Арабия и Пакистан подписаха споразумение за съвместна отбрана, което предвижда механизъм за взаимна защита. Този пакт на практика означава, че всяка агресия срещу една от тези държави ще се счита за нападение срещу всички тях, което добавя нов пласт на сигурност и стратегическо равновесие в и без това динамичния регион.
