Държавата обмисля въвеждането на специален знак за автентични български стоки, който да служи като гаранция за произхода им. Инициативата предвижда и маркировка за ресторанти и кафенета, които залагат на местни продукти и вина, с цел да се повиши видимостта на родното производство и да се насърчат местните предприемачи.
Подкрепящите идеята сочат към успешни европейски модели, където регионалните брандове са ключови за успеха на земеделието. Примерът с френското шампанско показва как конкретният регион и традицията се превръщат в разпознаваем знак за качество, който помага на малките производители да намерят своя пазар и да достигнат до повече потребители.
От друга страна, се задава въпросът дали държавата е най-подходящият орган за управление на този процес. Някои експерти смятат, че сертификацията трябва да бъде водена от самия бизнес и независими браншови организации, които следят за качеството, вместо да се разчита на нови законови регулации, тъй като подобни механизми вече съществуват.
Основен риск остава ефективността на контрола. Без стриктни механизми и ясни правила за проверка, всяка маркировка рискува да остане само формалност, която не носи реална стойност нито за производителя, нито за крайния потребител, което прави надзора централен елемент за успеха на идеята.
По отношение на цените, се очаква, че въвеждането на такъв знак няма да доведе до автоматично поскъпване на стоките. В крайна сметка, изборът ще бъде в ръцете на потребителите, които ще решат дали са готови да предпочетат продукт с гарантиран произход и доказано качество.
