Пазарът на „фалшиви“ млечни продукти: Скритите истини зад етикетите

sliven24

Българските традиционни млечни продукти – сиренето, кашкавалът и киселото мляко – са много повече от просто храна; те са национални символи с признат статус в Европейския съюз. Въпреки това, потребителите все по-често се сблъскват с продукти, които имитират тези класики, но нямат нищо общо с традиционното производство. Асоциацията за защита на потребителите (АЗП) вече настоява за радикални промени, които да спрат заблуждаването на гражданите.

Председателят на АЗП, Пейо Майорски, призова Министерството на земеделието и храните да въведе пълна забрана за използването на наименованията „сирене“, „кашкавал“ и „кисело мляко“ за продукти, които не са произведени от истинско мляко по традиционен начин. Идеята е имитиращите продукти да придобият напълно различни имена, които да не подвеждат купувача – например „бяла буца“ или „жълта пита“. Освен това, информацията за състава трябва да бъде изписана с големи и четливи букви, за да не остава скрита в дребния шрифт на опаковките.

Статистиката за 2023 г. е тревожна. Анализ на земеделското министерство разкрива, че близо 20% от произведеното краве сирене в страната съдържа растителни мазнини. От общо 53 641 тона сирене, над 12 000 тона са били с добавена палмова мазнина. За сравнение, количеството на това „фалшиво“ сирене е два с половина повече от цялото производство на сирене от овче мляко за същата година, което е едва около 4900 тона.

Разгледано от гледна точка на суровините, индустрията разчита основно на краве мляко, което заема 94% от общото количество преработено мляко (713 млн. литра). Овчето мляко заема 3.8%, козето 1.7%, а биволското едва 0.5%. Забележително е обаче количеството на допълнителните съставки: в производството са вложени хиляди тонове мляко на прах, концентрирано мляко и над 3600 тона суровини с немлечен произход, включващи протеини и мазнини.

Общата продукция за 2023 г. включва над 153 000 тона заквасени млека, 64 млн. литра течно мляко, над 62 000 тона бяло саламурено сирене и около 26 000 тона кашкавал. Докато производството на кашкавал от краве мляко бележи ръст, овчето сирене и кашкавал продължават да намаляват, което подчертава доминацията на индустриалните методи над традиционните.

В тази ситуация АЗП настоява за засилен контрол от страна на Българската агенция по безопасност на храните. Проверките не трябва да се ограничават само до крайните търговски вериги, но да обхванат целия път на продукта – от мандрите до рафтовете в магазините, за да се гарантира, че потребителят получава точно това, за което плаща.

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

„Утринна среща“: Как Сливен улеснява първите стъпки на учениците в училище

Първата стъпка в училище често е предизвикателство не само за децата, но и за техните учители и родители. С цел да превърне този преход в плавен и позитивен процес, град Сливен стана домакин на специализирана тридневна обучителна среща. Фокусът на събитието беше върху пилотното прилагане на иновативната педагогическа практика „Утринна […]
„утринна среща“: как сливен улеснява първите стъпки на учениците в училище