Момината сълза, известна в научните среди като Majalis, е много повече от просто красиво пролетно цвете. Тя е истински символ на месец май, като имената ѝ на различни езици – от френското Muguet до латинското Lilium convalium – подчертават нейната дълбока връзка с долините и пробуждането на природата. Това растение, което е близък роднина на лилиите, се отличава с деликатни бели камбанки, достигащи до 30 см височина, и необичайни червени плодове, които се появяват в края на лятото.
Зад нежната ѝ визия се крие опасна сила. Макар че в медицината се използва за създаване на препарати за сърдечните заболяния (често в комбинация с валериан), момината сълза е силно отровна. Точно поради тази причина всяко опит за самолечение с нея е изключително рисковано и недопустимо.
В културното наследство на Европа цветето заема специално място. Във Франция е традиция да се подаряват букетчета момина сълза като знак за скромност и нежност – обичай, датиращ още от времената на Шарл IX. Неговият неповторим аромат е станал еталон за женственост и се използва в най-съблазнителните парфюми, а специалният „Ден на момината сълза“ е празник, който подчертава очарованието на това снежнобяло растение.
Географският отпечатък на растението е също толкова впечатляващ. То е било любимото цвете на кралица Виктория и през 1982 г. е обявено за национален символ на Финландия. За древните германски племена пък момината сълза е била предвестник на пролетта и символ на изгряващото слънце.
Мистицизмът около цветето е подхранен от множество легенди. Християнските предания го свързват със сълзите на Богородица, докато руските истории разказват за княгиня Волхова, чиито сълзи по невъзможната любов са се превърнали в бели цветчета под лунната светлина. И в двата случая момината сълза се превръща в символ на чистотата, вярата и искреното моминско сърце.
В Англия растението е свързано с легендата за Леонард и Дракона, където победата на християнството над езичеството е запечатана чрез появата на тези цветя на местата, където е пролята свещената кръв. Там дори водата от растението е наричана „златна“ заради лечебните си свойства. Докато това, в Германия, се разказва за мистериозна бяла дева, която в лунни нощи води откривателите на заровени съкровища, държейки в ръцете си букет от тези магически камбанки.
