България продължава да се свива с тревожна скорост. Към края на 2020 година общият брой на населението е спаднал до 6 916 548 души, което означава загуба от близо 35 хиляди души само за една година. Този тенденс е част от дълбока и системна криза на обезнаселяване.
Демографският баланс между половете също се измества. Жените остават в числено превъзходство, като на всеки 1000 мъже се падат 1065 жени. Макар че до 54-годишна възраст мъжете са по-много, с напредването на годините балансът се променя рязко в полза на женската половина.
Застаряването на обществото е една от най-тежките реалности. Над 21% от българите са на 65 и повече години, като този дял продължава да расте. Ситуацията е най-критична в области като Видин, Габрово и Кюстендил, докато София и Варна остават относително „младите“ центрове на страната.
Младите са все по-малко – едва 14.4% от населението са деца до 15 години. В този аспект Сливен и Бургас се отличават с най-високия дял деца, докато в Смолян и Габрово младите са в най-остър недостиг, което засилва регионалния дисбаланс.
Икономическата тежест върху трудоспособните расте стръмно. В момента на всеки двама работещи се пада един човек в зависима възраст. Най-тежката ситуация се наблюдава в селата и в области като Видин, Габрово и Ловеч, където съотношението е изключително неблагоприятно.
Общата картина е мрачна: средната възраст в страната е скочила от 40.4 години през 2001-ва до 44 години в края на 2020-та. Трудоспособното население също намалява, което поставя сериозни въпроси пред бъдещето на икономиката и социалния живот в страната.
