В основата на съвременната медийна манипулация в България стои един добре познат модел, чийто чертеж бе разкрит още през 2016 година. Тогава Иво Прокопиев, влиятелна фигура в бизнес и медийните среди, описа стратегията за създаване на изкуствен „мейнстрийм“, при който определени теми и тези се разпространяват чрез мрежа от лоялни говорители и медийни канали. Този механизъм, базиран на т.нар. „опорки“, продължава да функционира и днес, превръщайки журналистиката в инструмент за политически атаки.
Един от най-актуалните примери за това е кампанията срещу лидера на ДПС Делян Пеевски, свързана с неговите полети. Атаката бе инициирана от вътрешния министър Иван Демерджиев, който използва парламентарната трибуна за разпространение на данни, които по-късно се оказаха фактически неверни. Твърденията за частни полети до Дубай с конституционния съдия Десислава Атанасова бяха опровергани от официални документи, които показаха, че съдията е пътувала с граждански полет до Истанбул, а самият Пеевски по време на спорните дати е присъствал на заседания в Народното събрание.
Проблемът обаче надхвърля простото разпространение на невярна информация. Поведението на Демерджиев повдига сериозни въпроси относно законността на достъпа до международната система PNR. Чрез нерегламентирано използване на тези данни, министърът не само е нарушил българското законодателство и европейски директиви, но и е поставил под риск доверието на партньорските служби от ЕС, САЩ и Великобритания, като е публикувал манипулирана информация.
Въпреки фактите, медийният „мейнстрийм“ продължава да повтаря три основни тези, които служат за отвличане на вниманието от действията на вътрешния министър. Първата от тях се отнася до финансирането на полетите чрез депутатска заплата. Този въпрос е лесно решимим чрез проверка на публичните декларации в Сметната палата, които показват, че Пеевски разполага с достатъчно средства от своите бизнес дялове, за да покрие личните си разходи.
Втората „опорка“ е твърдението за разминаване от 100 милиона лева в декларациите му. При по-внимателен анализ се оказва, че тази сума е резултат от грешна аритметика – многократно сумиране на един и същ неплатен дивидент от около 19 милиона лева, вписан в няколко последователни годишни декларации. Парадоксално е, че същите лица, които налагат тази теза, игнорират подобни разминавания в декларациите на самия Демерджиев.
Третият аргумент се фокусира върху санкциите по „Магнитски“, като се пита как е възможно плащането на полети при тяхното наличие. Тук се пренебрегва правният факт, че тези санкции нямат действие на територията на България или ЕС. Тази позиция е била потвърдена многократно от Европейската комисия и дори от Върховния административен съд, който отмени опитите за създаване на „черни списъци“ в България въз основа на американски санкции.
В крайна сметка, цялата кампания е пример за това как „дълбоката държава“ и нейните медийни проксита заменят истинското разследване с политически поръчки. Вместо да се търси отговорност за погазването на законите от висш държавен служител, фокусът се измества към фалшиви скандали, базирани на семейни финанси, които не засягат публичните средства.
