Изкуственият интелект често се представя като автономна сила, но истината е, че той е изграден върху гърба на човешката креативност. Именно това подчерта Бьорн Улвеус, легендарен музикант и президент на Международната конфедерация на авторите и композиторите (CISAC), по време на глобалния форум AI for Good 2026 в Женева. Неговата теза е категорична: човешкото творчество не е съперник на машината, а самата причина тя изобщо да съществува.
Основният въпрос в съвременния свят не е дали да използваме AI, а при какви правила да го правим. Улвеус настоява за радикална промяна в начина, по който се разпределят възнагражденията. Вместо творците да чакат крайният продукт от AI да бъде създаден, те трябва да бъдат платени още в момента, в който техните произведения се използват за обучение на алгоритмите.
Проблемът се крие в това, че съвременните модели не просто копират отделни песни или текстове, а „поглъщат“ огромни масиви от данни, за да се развиват. Затова лицензирането трябва да се фокусира върху етапа на обучение. Бьорн Улвеус предлага три основни стълба за бъдещето: предварително съгласие, прозрачно лицензиране и справедливо финансово обезщетение за всеки правоносител.
Като работещ механизъм за реализиране на това той посочва системите за колективно управление на авторските права. Чрез тях организациите могат да лицензират цели каталози от творчество, което значително улеснява събирането и разпределянето на средствата към авторите, чийто труд е захранил изкуствения интелект.
В основата на това искане стои една важна етична философия: една технология е истински „добра“ само тогава, когато не заличава хората, които я са направили възможна. Справедливият дял от приходите на AI компаниите е единственият начин да се гарантира, че технологичният прогрес няма да доведе до изтриване на творческия труд и лишаване на авторите от заслуженото им признание.
