Въпросът за Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) често се свежда до суми и траншове, но истинското предизвикателство пред България е балансът между финансовото осигуряване и реалните структурни промени. Според държавния глава, спасяването на предвидените средства е равностойно по важност на самите реформи, които обществото очаква с нетърпение.
По време на скорошна среща с представители на Европейската сметна палата, включително Илиана Иванова, бе подчертано, че политическата стабилност в страната вече предоставя необходимия времеви прозорец за изпълнение на дългосрочни приоритети. Към този момент Европейската комисия вече е одобрила над 1 милиард евро, като се очаква допълнително финансиране от 150 милиона евро, стига мерките за петия етап да бъдат отчетени до края на август.
Финансовата картина обаче разкрива и цената на пропуснатите възможности. Поради неизпълнението на три ключови проекта в секторите на културата, ВиК и градския транспорт, България губи около 100 милиона евро. Този факт подчертава, че всяко забавяне в административните или проектни процеси има директно и тежко отражение върху държавния бюджет и стратегическите инвестиции.
Ефективността на европейското финансиране не зависи единствено от техническото изпълнение, но и от доверието на гражданите в институциите. Укрепването на върховенството на правото и подобряването на качеството на живот остават фундаментални стълбове, без които парите от ЕС не могат да постигнат пълния си потенциал за повишаване на конкурентоспособността на страната.
В по-широк европейски контекст се настоява за по-справедливо разпределение на ресурсите. България призовава новия Фонд за конкурентоспособност да подпомага по-слабо развитите държави, за да се предотврати задълбочаването на технологичния разрив в Съюза. Идеята за „индустриална кохезия“ ще бъде основен акцент в бъдещите преговори за следващата Многогодишна финансова рамка.
