Сливен е в надпревара с времето, за да приключи санирането на многофамилните жилищни сгради по Плана за възстановяване и устойчивост. Кметът Стефан Радев вече е предприел конкретни стъпки, за да гарантира, че общината няма да загуби ценни финансови ресурси поради тромави административни процедури, изпращайки искания за промяна в механизма на плащане.
Основният проблем, който Радев поставя пред управляващия орган, е свързан с твърде строгите изисквания за окончателните разплащания. В момента те са обвързани с издаването на Акт 16, но кметът предлага това да се промени с Акт 15. Тъй като строителните дейности фактически приключват с приемането на строежа, чакането на административното въвеждане в експлоатация създава излишен риск от изпускане на строгите срокове на националния план.
Друга критична точка е финансовото натоварване на местната власт. Кметът настоява за възможността за повече от едно междинно плащане след изпълнението на поне 50% от проекта. В противен случай общината е принудена да отделя значителни собствени средства, за да разплаща изпълнителите, докато чака възможността за окончателно финансиране.
Сливен е един от лидерите по брой одобрени обекти, като в Етап I са включени общо 16 сгради. Това прави града ключов тестер за ефективността на програмата, но и подчертава системния абсурд: общините поемат целия риск при саниране на частни обекти в името на държавната политика.
Тези искания, адресирани до Министерството на регионалното развитие и Министерството на финансите, не са само за Сливен. Според Радев, по-гъвкавият механизъм за плащане би помогнал на всички общини в България, оптимизирайки управлението на средствата и осигурявайки по-висока степен на усвояване на европейските пари за цялата страна.
