Световната арт сцена потъна в тишина – на 88-годишна възраст си отиде Дейвид Хокни. Човекът, който превърна обикновения басейн в символ на цяло поколение и култура, е издъхнал спокойно в дома си. До последно той остана верен на себе си, напускайки ни само месец преди своя 89-и рожден ден, оставяйки след себе си празнота, която трудно ще бъде запълнена от друг визуален разказвач.
Хокни не беше просто художник, той беше истински феномен в съвременното изкуство. Неговата емблематична творба „Портрет на художника (Басейн с две фигури)“ пренаписа историята на аукционите, превръщайки го в един от най-скъпите живи автори в света, след като бе продадена за главозамайващите 90,3 милиона долара. От мъгливия роден Йоркшир до слънчевата Калифорния, той улавяше духа на местата не просто с бои, но и чрез постоянни иновации – от сложни фотоколажи до дигитални шедьоври, създадени с помощта на най-новите технологии.
Животът на Хокни беше поредица от смели откази да се впише в общоприетите рамки. Още като студент в Кралския колеж по изкуствата, той демонстрира своя непокорен характер, отказвайки да следва стандартните изпитни изисквания. Вместо да пише задължителните есета, той предаваше своите картини, принуждавайки академичната институция да промени правилата си заради неговия неоспорим и мащабен талант.
Този бунтарски дух се преля и в социалната му смелост. Хокни изобразяваше интимността и ежедневието на гей общността с честност и откритост, които бяха в пълно противоречие с консервативна Великобритания, където по това време хомосексуалността все още беше преследвана от закона. Неговото изкуство не просто показваше света, то го предизвикваше да бъде по-свободен.
С характерните си дебели кръгли очила и неизменна цигара, той се превърна в икона на бохемския живот в Лондон и Лос Анджелис, движейки се в компанията на величия като Анди Уорхол и Денис Хопър. Въпреки славата и огромното финансово признание, Хокни запази чистотата на твореца, който живее единствено за настоящия момент. Той остана независим докрай, като дори отказа рицарско звание и възможността да нарисува официален портрет на кралица Елизабет II, воден от своята вечна максима: „Аз живея сега. Винаги сега.“
