Пост, който със сигурност няма да бъде от най-харесваните. За това предупреди във „Фейсбук“ Илиян Василев.
Патриотизъм в потури: Между модерността и симулакрума
Всеки е свободен да изразява родолюбието си чрез автентични или новосъздадени ритуали – от влизането в ледените води на Тунджа до носенето на потури. Не съм сигурен обаче каква духовна празнота запълва този нов „всенароден подем“. и най-вече за „остатъчната“ историческа стойност. Наблюдаваме го навсякъде: от сватби с дрескод „народна носия“ до висши международни чиновници, които чрез фолклора търсят легитимност и „връзка с корените“.
Лично аз трудно намирам основание да се присъединя към тази вълна по няколко причини:
Първо: Автентичност срещу симулакрума
Народните танци носят огромен емоционален заряд, но носията сама по себе си не добавя стойност, ако е просто униформа. Живеем във време, в което масово се консумира „обработен фолклор“ – нова култура, която претендира за древност, но всъщност е съвременно изобретение. Примерът с калоферското хоро е показателен: това не е вековна народна традиция, а нов ритуал. В това няма нищо лошо, стига да имаме смелостта да признаем – това задоволява нови страсти на нови хора, а не е завет от дедите ни. И в известен смисъл подменя историята.
Второ: Увлечението по измислената древност ни пречи да реализираме собствена модерност
На българската нация – говоря като цяло – отчаяно ѝ липсва масово увлечение по модерното. Истинското уважение към традициите би било те да се пренесат в съвременността – например мотивите от носиите да станат елемент от модерната ни мода, който ни отличава от другите. Когато нямаш своя автентична модерност, ти неизбежно копираш чуждата, а в свободното време се маскираш в миналото.
Трето: Консерватизъм на оцеляването
Често спазването на тези ритуали минава за българска версия на консерватизъм. Но при толкова кратка история на свободно и независимо развитие, какво точно консервираме? Твърде често това са просто рефлексите на оцеляването под различни версии на диктатура и репресия.
Родолюбието е моята висша категория. Ето защо няма да ме видите в потури като доказателство за патриотизъм. Родолюбието е по-висока летва, което няма нужда от демонстрация – то е тихо, еднопосочно отдаване от мен към Родината и не е за сметка на омраза към други народи.
Моите възрожденци не очакват от мен да се обличам в миналото.
Те очакват от мен да използвам житейското си време за да помогна на Отечеството да бъде „равно на другите европейски народи“. Апостолът каза това и той остава единственият вечен ориентир. Всичко останало е преходен фолклорен театър.
А вие преценете за себе си.
