Хипохондрията (или соматоформно тревожно разстройство) е психологическо състояние, при което човек постоянно се опасява, че страда от сериозно, прогресиращо заболяване.
Според Международната класификация на болестите (МКБ-11) на Световната здравна организация, хипохондрията попада в категорията тревожни разстройства със силна преокупация за соматични симптоми. По данни на Американската психиатрична асоциация (DSM-5), този тип разстройство засяга около 1–2 % от възрастното население в развитите страни, като честотата му нараства при лица с висока тревожност и предразположена нервна система.
Експертите подчертават, че хипохондрията никога не се явява самостоятелна причина, а винаги е следствие от дълбоко вкоренени психически конфликти или стресови ситуации – трудности в работата, лични кризи, семейни конфликти и др. Според проф. д -р Иван Петров от Националния център за психично здраве, „хипохондричната тревожност често е начин на психиката да измества фокуса от нерешени проблеми към въображаеми медицински диагнози“.
Често отключващ фактор е преживяването на тежко заболяване или загуба на близък, но при много пациенти хипохондрията се развива и без подобно травмиращо събитие.
Ключови признаци на хипохондрията включват:
Непрекъснато търсене на признаци за заболяване – фокус върху всеки здравословен дискомфорт, макар и незначителен.
Прекомерни страхове – обикновена настинка или болка в стомаха се тълкуват като симптоми на сериозни болести.
Чести консултации с лекари или обратното – избягване на прегледи от страх от диагноза.
Постоянни разговори за здраве – обсъждане на телесни усещания с близки и в интернет.
Обсесия върху конкретна част от тялото – фиксация върху един орган или симптом.
Самодиагностика онлайн – непрекъснато търсене на болестни симптоми в мрежата.
Недоверие към изследванията – смятане, че всички резултати са погрешни.
Избягване на рискови места и хора – предотвратяване на потенциално „заразяване“.
Психосоматика – физически болки или световъртеж, които изчезват, когато тревожните мисли отминат.
Непрекъснатите медицински изследвания и кръвни тестове натоварват здравната система и семейните бюджети. Според проучване на Националния институт по психично здраве (NIMH), годишните разходи за неефективни изследвания поради хипохондрия надхвърлят 1 млрд. лв. само в ЕС.
Подходи към лечението
Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ): води до трайно намаляване на тревожните мисли, като учи пациента да разграничава реални от въображаеми симптоми.
Медикаментозно лечение: при съпътстваща депресия или панически атаки се предписват селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин.
Психообразование: консултации за разясняване на природата на тревожните разстройства и рисковете от ненужни изследвания.
Терапевтични групи: споделяне на опит и подкрепа между пациенти.
