Между 14 и 25 април 1928 г. България е разтърсена от три силни земни труса, които разрушават голяма част от Южна България. Серията от земетресения са в Маришката сеизмична зона. Общо при трите труса загиват над 100 души, над 1000 са ранени, десетки остават без подслон. Повредени са повече от 70 000 сгради, припомня БТА.
Катастрофата започва на 14 април. В района на Чирпан, в 11:20 ч., е регистрирано земетресение с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер, т. нар. Чирпанско земетресение. Епицентърът е на 8 км северозападно от града. Денят е Велика събота преди Великден. Земетресението е последвано от други два силни труса – на 18 април вечерта с магнитуд 7,0 по скалата на Рихтер и епицентър близо до Поповица, Пловдивско, и на 25 април – с магнитуд 5,6 по скалата на Рихтер и с епицентър близо до гр. Гълъбово. Последният трус е познат и като Старозагорското земетресение.
След втория трус – на 18 април, който е най-силният, най-засегнати са селищата в Садовска община – Садово и Попово. Деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.
На 24 и на 25 април 1928 г. Народното събрание приема Закон за подпомагане на пострадалите от земетресението. С постановление на Министерския съвет от 26 април 1928 г. са отпуснати 100 млн. лв. за възстановяване на щетите. С решение на Народното събрание е създадена Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област от 1928 година (ДИПОЗЕ) със задача да извърши научно обследване на земетресенията.
