„ В самолета взехме две бомби за проба… Тези бомби масово бяха използвани от нашите комити в Македония, използвани бяха и тук, край Одрин, затова ги наричаха „одринки“. Времето бе великолепно, слънчево… Излетях в 9,30 – посока Одрин… Летях в широк кръг над града и стигнахме до гара Караагач, където хвърлихме бомбите.“ – поручик Радул Милков
На 29 октомври 1912 г., по време на Първата балканска война е извършена първата въздушна бомбардировка от българската авиация над инфраструктура на Османската империя. Гара Караагач край гр. Одрин е един от първите в историята обект на въздушна бомбардировка и разузнаване от въздуха със стратегическа цел.
Това припомня сайтът InfoSpravka.com.
Това се случва на 29 октомври в 10 часа сутринта, в началото на обсадата на Одринската крепост от българската армия. За полета има рапорт, който създава военния стандарт за задължително рапортуване на обстоятелствата и резултатите от бойните полети, извършвани от всички воюващи страни в по-нататъшната история.
Самолетът „Албатрос F-3“, произведен в Германия, е пилотиран от поручик Радул Миков с наблюдател и бомбардир Продан Таракчиев. Полетът започва в 9:30 ч. от летище край Мустафа паша (дн. Свиленград) – първото военно летище в историята, създадено със стратегическа цел и продължава 1 час и 20 минути на 500 м. височина.
В самолета са взети две бомби за проба и привързани по импровизиран начин в кошове, прикрепени отстрани така, че да бъдат използвани от въздуха. Времето е било „великолепно, слънчево“. Според разузнавателната задача самолетът се насочва първо към Одрин и лети „в широк кръг над града“, в резултат на което е открито местонахождението на прикритите турски части в друго населено място.
След изпълнение на основната задача летците пристъпват към бомбардировката. Насочват се към жп гарата на Одрин в близкото село Караагач, където бомбардировката може да окаже най-значима материална и морална щета на противника. Продан Таракчиев пуска бомбите.
С четири пробойни в корпуса на самолета летците се приземяват благополучно в Свиленград.
