На 3 април 1860 г. цариградските българи провеждат акция, която е един от върховите моменти в българските възрожденски борби – за първи път е отслужена църковна служба на български език в Цариград.
С това се поставя началото на борбата за църковна независимост и отделянето на българската църква от гръцката патриаршия.
Денят на Възкресение Христово едва ли е бил подбран случайно. По това време българите се намирали в остър конфликт с католическите домогвания на Изток. Те трябвало да лавират между всички велики сили, да се борят с могъщата патриаршия, наследник на византийското минало, и предпазливо да заобикалят Високата порта.
Празникът Възкресение Христово бил особено подходящ за подобни действия, демонстриращи независимост. В цариградската църква „Свети Стефан“ при църковната служба епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх. По този начин Българската православна църква се отделя от Гръцката патриаршия
В националния ни календар датата 3 април е все още бяло поле.
Самият Георги С. Раковски оценява станалото на този ден високо, като твърди, че в новия български календар 3 април трябва да се почита като един от най-големите празници, свързани с нашата националност.
С това твърдение Раковски най-вероятно е искал да прикове вниманието на българите към един от най-важните дни в новото им летоброене, но след последвалите в историята ни събития, българският календар се запълва с много важни дати и като че ли тази дата все още не е намерила своето място.
