„Америка вече е съюзник на Русия“ – това заглавие, с което неотдавна излезе вашингтонското списание „Атлантик“, отразява настроенията на част от западната общественост от двете страни на Атлантическия океан. „Дизеловата сделка“ между президентите на САЩ и Русия, отказът на Доналд Тръмп да наложи нови санкции на Москва, искането му Киев да спре ударите по руските нефтени рафинерии, забавянията в обмена на разузнавателна информация с Украйна и на скоростта на сателитния интернет на Старлинк за украинските военни се възприемат от мнозина като пореден опит да бъде принуден Киев да капитулира.
Това обаче няма да проработи, казват пред ДВ експерти на фона на поредните преговори, които тези дни водиха представителите на Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър с представители на ръководствата в Русия и Украйна.
„Линдзи Греъм би се обърнал в гроба, ако знаеше какво прави президентът с неговия законопроект, насочен срещу Русия – той го хвърля в кошчето“, казва Кристоф Хойсген, германски дипломат, бивш съветник на канцлерката Ангела Меркел, бивш посланик на Германия в ООН и бивш ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността. Той се надява на промяна в настроенията във Вашингтон.
Все още е рано да се говори за пълноценно съюзничество между САЩ и Русия, смята украинският американист и доцент в Одеския университет Владимир Дубовик. „Съюзниците имат сериозни сходства, общи цели, макар че движението в тази посока вече е започнало“, посочва той и обяснява: „Презареждането, задълбочаването на стратегическото сътрудничество и партньорството с Русия са част от плановете на Тръмп“. Според него Русия, от своя страна, се стреми да използва САЩ, за да окаже натиск върху Украйна, но това няма да даде резултат. В това е убеден и Кристоф Хойсген: „Познавам добре Украйна, тя няма да се предаде и няма да капитулира“.
Експерт: САЩ нямат „бутон“ за натиск върху Киев
„Не мисля, че САЩ разполагат с бутон, който могат да натиснат, за да принудят Украйна да капитулира или да подпише споразумение за прекратяване на огъня при неблагоприятни условия“, смята Майкъл Кимидж, директор на вашингтонския аналитичен център „Институт Кенан“. Той отбелязва важността на разузнавателните данни на САЩ за Украйна и на противоракетните средства за американските системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, чиито доставки според медиите се бавят. „Като цяло възможностите на САЩ да оказват влияние върху Киев намаляха, след като президентът Тръмп отказа да предоставя оръжия директно на Киев и премина към продажби чрез страните от НАТО“, посочва политическият наблюдател.
Експертите обясняват сегашната ситуация с предстоящите на 3 ноември междинни избори в САЩ, които традиционно се провеждат в средата на президентския мандат. На тях Републиканската партия на губещия популярност президент Тръмп може да загуби мнозинството си в Камарата на представителите, а може би дори и в Сената. Една от причините са високите цени на горивата, както и инфлацията. „Не е нужно да си гений, за да кажеш, че Тръмп се опитва да създаде алтернативна версия, като обвинява Украйна за икономическите проблеми на САЩ“, казва Кимидж. „Недостатъкът на този аргумент е, че става дума за лъжа. Причините за инфлацията са много, но Украйна не е сред тях.“
Дали аргументите на Тръмп срещу Украйна ще помогнат на републиканците на изборите не е много сигурно. Владимир Дубовик се съмнява, че това ще има сериозен ефект. За част от движението MAGA, което подкрепя Тръмп, това е „съществен наратив“, смята Майкъл Кимидж. Той смята, че дори в редиците на MAGA броят на онези, които се противопоставят на подкрепата за Украйна и са за сближаване с Русия, е „съвсем незначителен“. Като цяло американските избиратели или подкрепят Украйна, или не се интересуват от войната, водена от Русия, казва експертът.
Какво ще се случи след междинните избори в САЩ?
След междинните избори влиянието на Тръмп, за когото това е вторият и последен мандат в Белия дом, постепенно ще намалява, прогнозира Кимидж. Той очаква съпротивата срещу последните решения на американския президент по отношение на Украйна и Русия, която досега беше едва забележима, да нараства и в Републиканската партия.
Не на последно място за това допринася и реакцията на украинския президент Зеленски, който определи „дизеловата сделка“ на Тръмп с Путин като „проява на слабост“. Според Кристоф Хойсген Зеленски е постъпил правилно в момент, „когато американското правителство се е объркало кой е жертвата и кой е престъпникът“. Експертите очакват, че след междинните избори в САЩ Тръмп може да смекчи отношението си към президента Зеленски и Украйна като цяло, както вече се е случвало.
А каква роля могат да играят европейските лидери? Влиянието на европейците върху Тръмпе ограничено, но е имало и прецеденти, например след срещата на президентите на САЩ и Русия в Аляска през август 2025 г., казва Кимидж. Той съветва Украйна да продължи да нанася удари по руските нефтопреработвателни заводи, за които Тръмп настоява да бъдат преустановени. Това е важен коз в преговорите, казва директорът на „Института Кенан“.
Една среща в Китай няма да се превърне в „Ялта-2“
След междинните избори в САЩ може да се състои среща на лидерите на Китай, Русия и САЩ – първата в такъв формат. Инициативата беше лансирана от Владимир Путин. В дневния ред могат да залегнат въпроси, свързани с контрола върху ядрените оръжия, но също и условията за прекратяване на войната на Русия срещу Украйна. Киев е против това подобни преговори да се водят без участието на Украйна. Идеята, която в медиите често наричат „Ялта-2“, сравнявайки този формат с Ялтенската конференция от февруари 1945 г., на която Рузвелт, Чърчил и Сталин се споразумяват за следвоенното устройство на Германия и Европа, няма да проработи, убедени са експертите. „Така няма да стане“, категоричен е и Кристоф Хойсген. Песков пък определи сравнението с „Ялта“ като некоректно.
Евентуална тристранна среща в Китай по време на форума на страните от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) на 18 и 19 ноември би имала силен символичен характер и известен смисъл по темата за ядреното оръжие, но не и по въпроса за войната на Русия срещу Украйна, смята Майкъл Кимидж. „Русия, САЩ и Китай, всяка по свой начин, биха искали да унижат Европа и да я представят като второстепенен играч, но ситуацията всъщност е друга“, добавя той. Според него желанието да се създаде впечатление за „Ялта“, за „дипломация на великите сили“, контрастира с реалното състояние на нещата и нарастващото влияние на Европа.
Кристоф Хойсген предлага на европейските лидери да проведат своя среща на високо равнище по въпроса за Украйна. Така другите страни ще разберат, че „не няма как да командват Европа“, казва германският дипломат.
Източник: www.dw.com
