Шестима дейци се събират в Солун на 23 октомври 1893 г. и поставят началото на революционна организация, която през следващото десетилетие ще се превърне в основен двигател на борбата в Македония и Одринско. Сред тях са д-р Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев.
Срещата се провежда в момент, когато Македония и Одринско са част от Османската империя, а християнското население очаква реформи, предвидени в член 23 от Берлинския договор. Националната библиотека посочва, че създаденият комитет има за цел да противодейства на сръбската и гръцката пропаганда и да организира борба за свободата на българите в двата региона.
От комитет към революционна организация
В ранния си период структурата е известна като Български македоно-одрински революционни комитети. За първите години обаче съществуват различия в историографските описания на наименованието и момента, в който то е официално прието. Безспорно е, че в началото на движението се изгражда тайна комитетска мрежа, а през 1894 г. започва оформянето на устав и правила за работа.
Организаторите се обръщат към опита на българското Възраждане. Принципите на Вътрешната революционна организация на Васил Левски са използвани като модел за изграждането на мрежа от централни, окръжни, околийски и селски комитети. За първи председател на Централния комитет е избран д-р Христо Татарчев, а Дамян Груев поема функциите на секретар-касиер.
Автономията като основна цел
Важен етап настъпва през 1896 г., когато Солунският конгрес приема устав и определя политическата програма на организацията. В документа целта е формулирана като „пълна политическа автономия на Македония и Одринско“.
Тази формула има и практическо, и политическо значение. Тя позволява на организацията да представя борбата като дело на местното население, а не като пряко присъединяване на областите към друга държава. В същото време ранният устав и публичните документи на движението ясно отразяват мястото на българската общност и Българската екзархия в тогавашната обществена и политическа среда.
Името, с което остава в историята
През 1902 г. организацията започва да се нарича Тайна македоно-одринска революционна организация, а след 1905 г. се утвърждава името Вътрешна македоно-одринска революционна организация – ВМОРО. Под това име тя е свързана с подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.
Началната среща от 23 октомври 1893 г. не е голям конгрес и не създава веднага разгърната мрежа. Значението ѝ е в решението на шестима дейци да превърнат разпръснатото недоволство и местните инициативи в централизирано революционно движение. От тази малка група в Солун започва организацията, която десет години по-късно ще изправи Македония и Одринско пред най-голямото въстание срещу османската власт в началото на XX век.
Източници: bgnes.bg, bulgarianhistory.org
