Сара Бернар не просто играе роли. Тя превръща самата себе си в спектакъл. Френската актриса, родена в Париж през октомври 1844 г., е сред първите личности, които изграждат световна слава чрез театъра, пресата, фотографията и постоянната публична провокация. Френските архиви посочват 22 октомври като рождената ѝ дата, макар че в част от биографиите се среща и 23 октомври. Умира на 26 март 1923 г.
Наричана „Божествената Сара“, тя е известна не само с ролите си в „Дамата с камелиите“, „Дамата с камелиите“, „Федора“, „Тоска“ и „Орлето“. Около нея се създава легенда за жена с необуздан темперамент, многобройни любовни връзки и вкус към крайностите.
Ударът, който прекъсва кариерата ѝ в Комеди Франсез
Първият голям скандал идва в началото на кариерата ѝ. През 1863 г. Бернар напуска Комеди Франсез след конфликт с по-възрастна актриса. Според разпространената версия тя я удря, след като сестра ѝ е била грубо блъсната. Дали случката е точно такава, или по-късно е доукрасена от самата Бернар, остава част от театралната митология. Последицата обаче е сигурна: договорът ѝ е прекратен.
След този провал тя се премества в Брюксел, където започва връзка с белгийския аристократ Анри, принц дьо Лин. През 1864 г. ражда сина си Морис. Бащинството дълго е обект на слухове, а Бернар не превръща темата в публично обяснение. Именно тази смесица от мълчание, любовни истории и аристократични имена засилва интереса към нея.
Ковчегът като част от образа
Най-запомнящата се нейна провокация е свързана със смъртта. Бернар е снимана легнала в ковчег, а по-късно се разпространява твърдението, че спи в него. Фотографията не е просто ексцентричен портрет. Тя създава образ на актриса, която живее на границата между сцената, скандала и морбидната фантазия.
Бернар често играе героини, които умират драматично, но приема и мъжки роли. През 1899 г. изпълнява Хамлет, а преди това се превъплъщава в херцог дьо Райхщат в „Орлето“. Според „Гардиън“ Оскар Уайлд я нарича „Несравнимата“, а Марк Твен обобщава възхищението си с думите: „Има пет вида актриси: лоши, добри, велики, наистина велики – и Сара Бернар.“
Любов, политика и публични битки
Личният живот на актрисата е не по-малко шумен от кариерата ѝ. Сред мъжете около нея са актьори, писатели, художници и аристократи. През 1882 г. тя се омъжва за гръцкия актьор Жак Дамала, но бракът бързо се разпада. Връзката им е белязана от финансови проблеми, зависимости и чести конфликти.
Бернар не стои настрана и от политическите скандали. По време на Драйфусовата афера през 1898 г. тя подкрепя Алфред Драйфус. Позицията ѝ е особено смела в общество, в което антисемитизмът се използва срещу защитниците на обвинения офицер. По-рано, по време на Френско-пруската война, тя превръща театър „Одеон“ в лазарет за ранени войници.
Ампутацията не слага край на сцената
През 1915 г., когато е на около 70 години, Сара Бернар губи десния си крак. Травми от падания по време на представления водят до тежки усложнения и гангрена. Ампутацията е драматичен удар за актриса, чиято физическа изразителност е част от славата ѝ, но тя отказва да се оттегли.
Бернар продължава да играе седнала, да пътува и да изнася патриотични представления пред войници по време на Първата световна война. „Гардиън“ отбелязва, че тя посещава фронтови райони като Вердюн и Аргон, въпреки ампутацията, а по-късно продължава и турнетата си в Съединените щати.
Тъкмо това превръща Сара Бернар в повече от знаменита актриса. Скандалите, любовните истории, ковчегът, политическите позиции и ампутираният крак не остават извън сценичния ѝ образ. Те стават част от него. И затова повече от век след смъртта ѝ Бернар продължава да изглежда не като биографична фигура от миналото, а като първата модерна знаменитост.
Източници: theguardian.com, smithsonianmag.com
