Русия на Путин е деградираща сива зона без бъдеще. По абсолютно всички критерии и индикатори в абсолютно всички сфери и дейности на икономиката и финансите (дори вече и във ВПК) тя върви назад – като профучава директно през времената на Застоя и неизбежно ще се сгромоляса в годините на сталинския терор и глада.
Даже не сива зона, а черна дупка, която поглъща всичко, а най-вече себе си.
Но Путин има един практически неизчерпаем ресурс: покорството и страхливостта на целокупния руски народ. Като народ, а иначе тук и там се намира по някой и друг читав и несъгласен човек.
Няма друг народ в Европа или граничещ с Европа, който да е толкова бездушно търпелив.
Освен волското или овче търпение, този народ, яхнат деспотично и държан репресивно в пасивно и мълчаливо състояние има още една уникално потресаваща черта:
От всички народи в Европа или граничещи с Европа
(и това е доказано от социологически проучвания дори на учени, които сега са Zет-ники и подкрепят Войната срещу Украйна),
руският народ е най-атомизиран, най-плашещ се от консолидация и взаимопомощ, т.е. с най-малък социален капитал. Той най-много желае да живее под силна власт и в централизирана държава.
Социологическите характеристики и императиви днес, в това динамично и турбулентно време на висока неопределеност и несигурност, са много по-силни от довчера традиционни измерители на идентичността (напр. език, религия, азбука, колективизъм – и това го доказва, например, украинският народ, който като цяло имаше същите тези обективни специфики).
Ето защо не само Европа, а в немалка степен и ние, българите, сме чужди на това, което днес представлява руският народ. И трябва да отхъврлим заблудите си, че с него имаме множество общи черти. Тотална и вредна заблуда!
Всъщност, уви – имаме все още общи неща, но те са архаизми в своята дълбока същност. Формални прилики, лишени от дълбоко съдържание.
Ние сме много по-европейски народ от азиатщината на това, в което след 70-75 години тоталитарен социализъм и 25-30 години тоталитарна демокрация, се е превърнал руският народ. Като народ. Не, че там няма някой и друг читав човек, който още не е емигрирал.
Руският писател Михаил Евграфович Салтыков-Щедрин описва един измислено-реален град Глупов като събирателен образ на Русия – с всичките ѝ пороци и недъзи, абсурди и трагедии.
Писателят дава много точна характеристика как руснаците се „бунтуват“ спрямо абсолютната и ненавиждаща ги власт:
„А глуповци стоели на колене и чакали. Знаели, че се бунтуват, но не можели да не стоят на колене.“
Така протестират в Русия.
А като се каза „на колене“, та не мога да подмина следното:
Нашите глуповци на власт стоят на колене и чакат Русия на Путин да ни превърне в своя губерения.
И не само я чакат, но и ръчищата ѝ – нечисти и окървавени – целуват.
