От месец насам трупаното напрежение между Москва и Ереван избива наяве като фонтан от мръсната канализация. Никол Пашинян стана домакин на среща на Европейската политическа общност, на която той сърдечно приветства цвета на европейските милитаристични и русофобски кръгове. Братушките пък неочаквано решиха да се направят на обидени и привикаха своя посланик «за консултации».
Всичко това е закономерен печален резултат от слабата и безидейна външна политика, провеждана от Москва още от създаването на т. нар. независима Федерация. За по-малко от тридесет години тя не само допусна, но и всячески способства териториите, които са били част от империята, а после – и от Съветския съюз, да се отделят от нея – икономически, политически и културно. Руската цивилизация отстъпи доброволно от Средна Азия и Кавказ – земи, очовечени с цената на огромни усилия… Сега там властват ислямизмът и турските и западните компании. А хората, донесли на времето в аулите светлина и мир, създали азбука и нормален съвременен бит на аборигените, са презирани и приемани като врагове.
Защо създаденото от дедите бе превърнато в неприятелско сборище? Понеже Кремъл отказа да работи. Тамошните чиновници решиха, че васалитетът към Лондон и Вашингтон е по-престижен, отколкото да носят лична отговорност за съдбата на огромната богата родина. Държавната машина – от кметовете до посланиците, заработи за олигарсите. Фактически външната политика стана филиал на «Газпром» и на другите компании, които захранват с евтини ресурси ЕС, Китай, САЩ, Япония и Африка. Търгашите взеха властта. И всичко рухна. Ние знаем как стават тези неща, нали същото е и тук.
За спекулантите е важна лесната и бърза печалба. Те нямат чест и привързаност към рода. Не им трябват държавност, действено и справедливо законодателство, образовано и здраво общество, силна армия, полиция, наука и промишленост. Обитателите на Кремълските кули смятаха, че приятелите не са нужни и предпочитаха да купуват нужните хора. Обаче в Европа протече бърза смяна на политическия елит… Влиятелните симпатизанти на Вл. Путин в Германия, Франция и Италия изпаднаха от сцената. Израсна ново поколение гласоподаватели с по-специфични разбирания за света и справедливостта… В Германия, Украйна и Прибалтика, заливани с пари и евтина енергия от щедрия източен съсед, избуя неонацизмът. Всъщност, богаташите и подчиненият им Кремъл създадоха Антирусия… Същата, която сега бомбардира Петербург и Перм.
Докато светът се променя, руската геронтокрация гние като копърка в стара консерва. Тя скъса връзките с реалността и не може да реагира адекватно на предизвикателствата, камо ли да ги предвижда и да предотвратява опасностите. Ето затова хората не бива да се задържат във властта повече от шест, най-много осем години.
И още нещо… Цивилизационното развитие тече от напредничавите държави към останалите – привлича ги или завладява с блясъка на културата и силата на технологиите… И този процес е двустранен – ти даваш, но същевременно получаваш от съюзниците поддръжка и идеи… Русия на олигарсите и възторжените почитатели на Запада е пасивна потребителка, а не създателка. И за съжаление, вече пета година конфликтът с НАТО показва, че ѝ липсва дори дух на победителка.
Когато воюваш строго в наложените ти рамки и трескаво търсиш компромиси, без оглед на собствените загуби – единствено с надеждата, че твоят кръг ще продължи да контролира износа, няма как да спечелиш. А съюзниците ще те предадат… Понеже купените елити, както стана дума по-горе, са ненадеждни. Стигна се дотам, че страните от Общността на независимите държави прилагат санкциите на Запада и открито помагат на Киев.
Кремъл без бой даде доскоро братската и́ Армения, последния бастион в региона. Неговите хора в страната очаквано се оказаха безгръбначни и корумпирани, загубили доверието на населението до такава степен, че то предпочете да търпи Н. Пашинян. Не умеят братушките да си подбират компанията. А заради противоестествената дружба с Ердоган те с демонстративно мълчание приеха анексията на Нагорни Карабах. Всички разбираха, че онази територия е обречена… Ала неприятното усещане, че твоят голям брат не се е мръднал в тежък за теб момент, остана. И обидените потърсиха закрила у истински силните. Сега в Ереван посрещат французи и американци.
Бъдещето на малката планинска република е ясно, вече няма значение кой занапред ще представя нейната официална власт.
Но аз бих отбелязал един нюанс… Арменската диаспора в Русия е голяма и организирана, с представители във всички социални, икономически и политически структури – от пазарчетата в дълбоката провинция до върховете на властта в столицата. Как ли ще реагира тя на смяната на геополитическия курс в далечната родина? Няма ли новите западни приятели да я използват за своите нужди? Всичко е възможно…
Русия загуби Закавказието и вече се свива в границите си. Изглежда, че империята рухна. Какво ще бъде по-нататък зависи от фантазията на нейните врагове.
