Коментар на Евгений Дайнов:
В обществено-политическите дела рядко се срещат непреодолими, неумолими закони от типа на физическите. Но някакви такива закони все пак действат. Знаем за „железния закон на олигархията“ (всяка организация се стреми да се превърне в олигархия), изведен от Робърт Михелс преди повече от век. Тия дни, на примера на Русия, за пореден път наблюдаваме действието на „железния закон за разпад на тираниите“, изведен от наша скромност.
В държави от типа на СССР, Унгария на Орбан или Русия на Путин разпадът е, в крайна сметка, неизбежен – разпад икономически, политически, управленски и доста често обществен. В момента, в който човек прозре, че разпадът е неизбежен, напредването към него започва да изглежда ужасно, безнадеждно, обезкуражаващо бавно.
Но когато разпадът все пак започне, той поразява със своята неочакваност, светкавичност и всеобхватност. Непосредствените причини за старта на разпада са: системата не е способна да се справи с някаква внезапна криза; тя няма крепители и съюзници, тъй като всички отдавна са престанали да вярват в нея.
Разпадът ще бъде като лавина
Още през 2022 година, когато Русия не успя да превземе Украйна за една седмица беше ясно, че в крайна сметка руската икономика, власт, общество и (може би) държавност в крайна сметка ще се разпаднат. Писал съм по този въпрос още тогава. Този разпад започна буквално тия дни и е, както винаги в такива случаи, подобен на лавина.
Вчера окупираният от руснаците Крим внезапно премина, със заповед на губернатора, от ограничена продажба (с купони) на гориво до пълната забрана на подобна продажба. В същия ден в Крим обявиха ограничение на пазаруване в бакалиите (максимум три неща на клиент). Пак вчера 20 руски региона (от 89 възможни) обявиха ограничения в продажбата на горива по бензиностанциите. В столиците Москва и Петербург се подредиха километрични опашки от автомобили, чакащи да заредят поне лимитираните литри на човек.
Свиквайте, другари!
Няколко дни по-рано, напреки на надеждите на руснаците Путин все пак някой ден да им пусне пак интернета (какъвто предимно нямат от началото на годината), руският тиранин реши да направи друго: привика при себе си един файтон министри и други отговорни другари и им постави задачата да се предприемат „мерки за осигуряване на непрекъснат достъп на гражданите до основни медицински, платежни и информационни услуги по време на ограничения на мобилния интернет“.
Демек: няма, другари, оттук насетне да имате интернет. Свиквайте.
Седмица по-рано Путин напомни на своите поданици, че техните баби не са се занимавали с интернет, а са плели чорапи за фронта; и призова днешните рускини да се заемат със същото.
Вглеждането в по-мащабната картина на руската икономика разкрива, макар все повече данни и статистики да са засекретени, че дори по официални доклади индустриалното производство спада за 11-и пореден месец. В днешна Русия „индустриално производство“ означава военно производство, тъй като в последните години то изяде всякакви цивилни индустрии. Днес и то пада главоломно. Някои определящи предприятия тихомълком минават на 3-дневна работна седмица, което според руски икономисти означава 40 процента мигновен спад на производството на съответното предприятие.
А задържаната с церберски методи инфлация всеки момент ще избухне, тъй като (пак според официални данни) разходите на всички производители нарастват в пъти, което няма как да не стигне до крайните потребители.
На фронта руснаците продължават да губят по над 30 000 човека на месец (при под 20 000 през всичките 10 години на войната на СССР в Афганистан), а в тила украинците ликвидират пътни артерии, пристанища и нефтени активи. Украинските бойни дронове, произвеждани по седем милиона годишно (!) бомбардират из цяла Русия без абсолютно никаква реална съпротива от страна на руснаците. Особено ясно това се видя при откриването в Петербург на „руския Давос“, по време на което делегатите влизаха в залата на фона на огромен пожар в нефтеното пристанище на втората столица.
Какво може да се направи при такъв разпад? Има два модела, които наблюдаваме в скорошната история. Първият: управляващите си дават сметка, какво се случва, решават да сменят негодния модел на подредба на властта и, за да преодолеят кризата, търсят ресурси и съюзници навсякъде – от вътрешната опозиция, до вчера преследвана, до западните сили, до вчера заклеймявани. Този модел бе приложен в комунистическата част на Европа през 1989-90 година и в крайна сметка разпадът бе спрян и превърнат в реконструкция.
Вторият модел е властовата върхушка да отрича разпада и да се затвори в собствена тенджера под налягане, където да се отдава на самохвалство, кражби и разврат. А междувременно да имитира, „за пред чужденците“, нормалност – „всичко върви по план“. Крайният резултат от прилагането на този модел е пълен разпад на всичко, както вече сме виждали, в миналото на Русия, през 1905 година (след загубата на японската война), през 1917 година (след пораженията в Първата световна война) и през 1991 година (след загубата на афганистанската война).
В режим „показуха“: властта вече си измисля
Путинска Русия върви уверено в тази именно посока. В последните дни Путин напълно се отрече от действителността. Според него руската армия в Украйна „напредва навсякъде и непрекъснато“, украинската армия се разпада и фронтът е на парчета, а украинските удари по Петербург не са нищо извънредно: „Е, все някои дронове ще пробият нашата инак непробиваема система на ПВО“, както обясни самият Путин. По повод икономиката Путин потвърди, че руската е четвъртата по мощ в света, доходите на руснаците за две години са се увеличили с една-четвърт, а инфлация и безработица няма. „Всичко върви по план“.
Нито едно от тези твърдения няма никаква основа в реалността. Този път не става дума за манипулация на данни, а за откровена лъжа – за подмяна на реалността с измислица. Това неминуемо води до прословутата руска „показуха“: имитация на нещо, което не съществува. Тази „показуха“ именно се развихри на „руския Давос“ в Петербург. Триумфалните речи на руските „отговорни другари“ (имаше лекция за това, как запаленият от дронове Петербург е световен лидер в разработването именно на дронове) са последвани от разврат и поквара по време на вечерните занимания на делегатите.
Режимът на Путин е обречен
Кризата е налице и системата няма средствата, нито желанието да се справи с нея. Какво става с другото условие (виж горе) за настъпването на разпад: масовата загуба на доверие в системата, водеща до бунтове и липсата на хора и групи хора, готови да защитават тази система?
Разпадът в Русия е факт, но населението още не се е разбунило. То си кротува не, защото продължава да има доверие в системата. Това кротуване е по същата причина, както досегашното кротуване на върхушката (т.е. преди тя да мине в режим „показуха“): руския фатализъм, синтезиран в думата „авось“ (нещо като „ха дано“, но доста по-интензивно като смислово натоварване). „Авось“ се размине. „Авось“ стане чудо. „Авось“ Тръмп се притече на помощ.
Наскоро писах, че обречеността на путинския режим се вижда в неговото занимание с опити за имитационна и заклинателна магия с цел все пак някакво влияние върху събитията. Тия дни дори магическите опити са изоставени. Никакви усилия за влияние върху събитията вече не се наблюдават. Разпадът си тече по неговите си железни закони.
То ли еще будет…
