Управляващата в Северна Македония партия ВМРО-ДПМНЕ така се е оплела в своята предизборна реторика, че сега не знае как да се измъкне, коментира бившият президент на Северна Македония Стево Пендаровски в интервю за МРТ1 по повод твърденията на управляващите в страната, че промените в конституцията не са последното условие от страна на България по пътя на страната към ЕС, предаде БТА.
Пендаровски, който беше президент на Северна Македония през 2022 г., когато беше подписана преговорната рамка на страната с ЕС е категоричен, че подписването ѝ не е грешка. Според него т.нар. френско предложение, „на практика европейската преговорна рамка в крайна сметка“, не представлява „никаква опасност за македонската идентичност”, което по думите му е „ключовият определящ фактор (…) за всяка държава, която се опитва да се присъедини към това голямо европейско семейство”.
„Твърденията, че България отново ще се опита да блокира процеса на (евроинтеграция на Северна) Македония поради проблеми с идентичността, са неверни, защото в преговорната рамка с ЕС няма нищо, което би могло да наподобява вграден механизъм или скрит капан”, каза Пендаровски, според когото ако България иска да блокира преговорите на Северна Македония, няма да го направи във връзка с въпроси, свързани с идентичността.
Разпространените в страната разбирания, че Северна Македония може да стане член на ЕС само когато съвместната историческа комисия завърши работата си „по начин, който България каже“, Пендаровски определи като продължение на предизборната кампания на ВМРО-ДПМНЕ, с която тя спечели парламентарните избори през 2024 г.
„Кампанията на тази партия се опираше на две неща. Първо, че само като българи можем да влезем в ЕС и второ – на деалбанизация. Оттогава до ден днешен, вече влизаме в третата година, те не говорят нищо друго, освен, че ние само като българизирани бивши македонци можем да влезем в ЕС. Когато спечелите избори, преди всичко заради тези две неща, не се отказвате от тях, защото те ви носят дивиденти в бъдеще. Така че е крещяща измама, че уж в преговорната рамка има разпоредба, която гласи: или ще напишете, че всички са били българи, включително историческата ВМРО, или няма да продължите към членство в ЕС. Това е лъжа, повтарям, това е политическа лъжа, конструирана с цел да се поддържат рейтингите на тази управляваща коалиция“, каза Пендаровски.
Според него сегашната ситуация е „последният прозорец на възможност” за разширяване на ЕС, отворен най-вече заради руската инвазия в Украйна и от геостратегическа гледна точка е важно да бъдат започнати преговори, защото „ако няма война там, никой няма дори да погледне към Западните Балкани”.
„Мисля, че ако нямаше геостратегически момент с руската инвазия в Украйна, нито Черна гора, нито Албания, никой нямаше да е в дневния ред на ЕС в близко бъдеще. И ако пропуснем този изключителен шанс сега, той със сигурност няма да остане повече от година, максимум година и половина. Страхувам се, че ще останем в групата на Босна и Херцеговина и Косово. Косово не е призната държава, Босна за съжаление е нефункционална”, каза Пендаровски.
По отношение на писмото на германския канцлер Фридрих Мерц, свързано с възможностите за членство на Украйна в ЕС, в което се споменават и Западните Балкани, Пендаровски изрази мнение, че предложението на Мерц е направено по вътрешнополитически и икономически причини в самата Германия.
„Минимум две трети от предложението на Мерц се отнася до Украйна. До асоциираното членство на Украйна. То е за това Украйна да получи асоциирано членство, а всички в Брюксел знаят, че Украйна не може да получи този статут, освен ако не се сключи мирно споразумение. Така че на практика това е ангажиментът: нека успокоим ситуацията там (в Украйна), тя не устройва никого, най-малко германската икономика. Това е, според мен, логиката… И на следващия ден една от най-малките държави членове, Словакия, казва: „Ние не приемаме предложението“. Представете си – значи това е предложение, което нито е подготвено, нито обсъдено в рамките на ЕС”, каза Пендаровски, добавяйки, че в основните документи на ЕС няма формулирано „постепенно членство”, каквито са очакванията, свързани с държавите от Западните Балкани.
