Владимир Путин вероятно ще остане в историята като православния лидер, убил най-много православни. Общата цифра за Украйна и Русия е към милион и половина!? От тях поне 80 процента са православни. И това е една от най-мрачните исторически и морални иронии на нашето време.
За сведение на Радев и патриарха Даниил. Това коментира във „Фейсбук“ Илиян Василев.
Малцина осъзнават мащаба на демографската катастрофа, която войната причинява на самата Русия. Има дни от началото на войната, в които Русия губи дневно приблизително толкова или дори повече млади мъже, отколкото ражда момчета – порядък от около 1500–1600 души дневно, ако се включат убити, тежко ранени и необратими медицински загуби.
Сега разбирате ли колко тежко е стратегическото положение на Путин? Не от днес за утре. Не само на фронта. А като историческа перспектива за самата Русия. И да залагаш на Путин е психическа диагноза.
Това не е просто война на изтощение срещу Украйна. Това е война, която изяжда бъдещето на собствената му държава.
Има един много показателен факт. Единствените относителни бейби бум периоди в съвременна Русия идват тогава, когато обществото започва да вижда перспектива.
Първият е по време на перестройката. Днес в официалния кремълски разказ Михаил Горбачов е демонизиран като „предател“. Но именно тогава руснаците за първи път от десетилетия започват да усещат надежда за по-нормален живот и по-отворено бъдеще.
Вторият относителен демографски подем идва в средата на нулевите години – когато в Русия се изливат огромни енергийни приходи, стандартът расте и страната не води голяма война. Хората имат усещане за стабилност, за социална мобилност и за утрешен ден.
А сега си представете обратното.
Ако сте млад руснак или рускиня днес – колко оптимистична е перспективата пред вас?
Мобилизация. Война без край. Санкции. Изолация. Страх. Репресии. Загубено поколение млади мъже. Изтичане на мозъци. Икономика, все по-зависима от войната и държавния контрол.
И към това добавете състоянието на здравеопазването.
Да, Русия има отлични лекари и силни медицински школи. Но това важи основно за Москва, Санкт Петербург и няколко големи центъра. Огромната част от страната страда от системен недостиг на модерно оборудване, лекарства, специалисти и инфраструктура. Военната икономика постепенно изсмуква ресурси от цивилния сектор, а технологичната изолация започва да се усеща все по-силно. Ние се оплакваме от родното здравеопазване, но в сравнение с руското сме на друга планета. Отново не говорим за няколкото болници за елита.
Имперските амбиции винаги изглеждат грандиозно на парадите. Но накрая сметката се плаща от обикновените хора – с живота, бъдещето и децата им.
И точно това е трагедията на днешна Русия.
А сега ме наречете русофоб. Нелепо, нали?
