Ситуацията на бойното поле в Украйна се характеризира с тактическа патова ситуация, придружена от постепенна загуба на инерция от страна на руските сили и засилени украински технологични контраудари.
Пролетното настъпление на Русия зацикли, като през последната седмица и предходния месец се наблюдава прецедент – руската армия отчита нетна загуба на територии за първи път от лятото на 2024 г. насам.
Руските сили използваха краткото тридневно прекратяване на огъня (9–11 май) около Деня на победата, за да натрупат техника и жива сила в района на Покровск. След подновяването на боевете те засилиха офанзивата си, използвайки гъстата пролетна растителност и градската среда за камуфлаж и инфилтрация.
Чрез използването на нов вид дронове с фиксирано крило („Молния“) за удари в дълбокия тил, руското командване разшири обхвата на бойните действия почти до покрайнините на стратегическия град Краматорск.
Украинските въоръжени сили (ВСУ) демонстрират успехи и отбелязват локално настъпление югоизточно от Староукраинка (западно от Гуляйполе) и северозападно от Орихов. Руските сили в района започнаха да прилагат необичайна тактика, промъквайки се през подземни газопроводни мрежи, за да инфилтрират украинския тил.
Руските опити да създадат сигурна буферна зона в Сумска и Харковска област се сблъскват с твърда украинска отбрана и контраатаки. Фронтът около Купянск е овладян от ВСУ след месеци на боеве за изолиране на малки руски групи в града.
Украйна поддържа сериозно технологично предимство чрез масирано използване на FPV дронове (включително с оптични влакна), което неутрализира руския числен превес в жива сила. Русия отговаря с масирано използване на разрушителни планиращи авиобомби по укрепленията на ВСУ.
Украинските сили драстично увеличиха обхвата на своите атаки с дронове дълбоко в руска територия. През последните дни бяха поразени отбранителни промишлени предприятия в Подмосковието, както и корабостроителници и съдове на руския флот в Каспийско море.
Ударите на ВСУ по рафинерии (включително заводите в Астрахан, Краснодар, Перм и Оренбург) свалиха средното производство на руско гориво до най-ниското му ниво от декември 2009 г. насам.
