Ако нищо не се промени през следващите няколко години, Русия ще загуби една трета от територията си. Заплахата за териториалната цялост на Русия не идва от Украйна или дори от сепаратизма в Кавказ – тя е ясно залегнала в идеологическите принципи на китайското ръководство, което е сериозно решено да си върне „историческите земи“. Говорим за приблизително един и половина милиона квадратни километра, но апетитите на Китай вероятно няма да спрат дотук: една огромна империя винаги има нужда да се разширява.
Следователно, ако искаме да обсъдим бъдещето на Русия, ситуацията трябва да бъде оценена обективно. Всеки опит за изграждане на това бъдеще може да бъде реализиран само ако имперският механизъм на управление бъде окончателно погребан, както идеологически, така и организационно.
Мечтателите за „красива Русия на бъдещето“ старателно избягват този въпрос. За съжаление, тези хора са повлияли не само на рускоезичния свят. В опит да запазят достъпа до западни субсидии, те прекараха години в прокарване на удобна илюзия и отравяне на умовете на вземащите решения във Вашингтон, Брюксел и други западни столици.
Западните политици все още мислят, че всичко в Русия ще се промени от само себе си. Няма да стане. С раков тумор не се преговаря – той се изрязва.
Днес вече съществува сила, способна да победи този рак – Украйна. Да помогнем на Украйна да постигне това е дълг на всеки отговорен руски гражданин. Отричането на тази необходимост е истинско предателство на интересите на страната ни. Нашата задача е да помогнем на Русия да намери мястото си в цивилизования свят. Но това няма да се случи, докато Русия не претърпи военно поражение. Това не е катастрофа за Русия. Това е единственият ѝ шанс.
