На 12 май 1965 г. в 19:10 ч. съветската автоматична междупланетна станция „Луна 5“ се разбива на повърхността на Луната.
Това е вторият съветски обект в историята, достигнал лунната повърхност (след „Луна 2“ през 1959 г.), но мисията се счита за провал, тъй като целта ѝ е първото в света меко кацане.
На 10 май, след извършване на корекция на курса, апаратът започва неочаквано да се върти около основната си ос. Причината е техническа повреда във флотационния жироскоп на системата за управление И-100.
Наземният контрол се опитва да коригира ситуацията, но поради подадена грешна команда от Земята, главният спирачен двигател (КТДУ-5А) изобщо не се задейства при приближаването на Луната.
Без спирачна тяга апаратът връхлита Луната по коса траектория с огромна скорост и се разбива напълно.
Тъй като съветските учени предварително са телеграфирали очакваните координати на чуждестранни обсерватории, Абастуманската астрофизична обсерватория в Грузия успява да заснеме момента на сблъсъка. Телескопите регистрират огромен газов и прашен облак с размери 220 на 80 километра, който се издига на близо 4 км височина и остава видим в продължение на 10 минути.
Първоначално СССР обявява, че апаратът е паднал в Морето на облаците (Mare Nubium). Модерни анализи на кадрите от 2017 г. обаче коригират това: „Луна 5“ се е разбила в Морето на познанието (Mare Cognitum) – близо до големия кратер Лансберг, на координати 1.35° южна ширина и 25.48° западна дължина.
Мисията е част от секретната серия апарати тип „Е-6“. Между 1963 и 1965 г. СССР изстрелва общо 11 такива апарата в опит за меко кацане, като всички те се провалят.
Успехът идва едва през януари 1966 г. с „Луна 9“, която предава първите панорамни снимки от лунната повърхност.
