Асоциацията на автомобилните производители (ААП) представи резултатите от мащабно национално представително проучване, проведено сред 600 души, което очертава сериозен парадокс в нагласите на българския шофьор. Докато личният автомобил остава незаменима част от ежедневието – цели 60% от водачите го използват всеки ден – обществото вече проявява критична нетърпимост към съпътстващите го негативи като замърсяването, задръстванията и ниската безопасност.
Данните показват, че българите са болезнено наясно с цената на стария автопарк. Шокиращите 89% от анкетираните смятат въздуха в градовете за замърсен, а над 80% вече открито подкрепят рестриктивни мерки срещу силно замърсяващите превозни средства. Това включва затягане на техническите прегледи и контрола върху емисиите, което е ясен сигнал към институциите, че общественото мнение изпреварва липсата на решителни държавни политики.
Въпреки че средно в домакинствата се падат по 1,5 автомобила, близо една трета от тях разполагат с поне една машина, която стои неизползваема. В същото време се забелязва интересна промяна в бъдещите планове за покупка. Макар ниският разход на гориво да остава водещ критерий за 77% от купувачите, близо една трета от тях вече се насочват към хибридни модели, а 20% обмислят изцяло електрическо задвижване.
От ААП подчертават, че за реална промяна е необходима национална стратегия с конкретни срокове, а не формален подход. Сред основните приоритети на организацията са въвеждането на работеща скрапинг програма, създаването на „паспорт“ за всеки автомобил и ограничаване на вноса на най-амортизираните превозни средства от екологични категории Euro 0 до Euro 4. Целта е ясна – превръщането на мобилността в България в по-чиста, безопасна и интелигентна система.
Макар данните на ААП да дават ценна моментна снимка, проучването оставя усещането за известна повърхностност по отношение на потребителската мотивация. Фактът, че 32% от планиращите покупка избират хибриди, често се дължи не толкова на екологично самосъзнание, колкото на прагматичен страх от бъдещи градски ограничения и високи цени на горивата, както и на предлагането на хибриди и недостига на нови коли, оборудвани само с ДВГ.
Липсва и по-дълбок анализ на това как държавата смята да компенсира и поощри покупката на нов автомобил, факт, който в момента обезсмисля желанието на средностатистическия българин за по-модерна мобилност. Докато диалогът остава на ниво „нагласи“, без ясни финансови стимули за масовия потребител, рискът тези 43% желаещи нов автомобил да останат в сферата на пожеланията, е повече от реален.
