Откриването на залата „Карнеги Хол“ на 5 май 1891 г. е едно от най-значимите културни събития в историята на Ню Йорк.
Най-голямата атракция на вечерта е гостуването на великия руски композитор Пьотър Илич Чайковски. Той е поканен специално за откриването и дирижира своето произведение „Marche Solennelle“.
В дневника си Чайковски отбелязва, че залата е била препълнена и е бил посрещнат с бурни аплодисменти. Той е бил силно впечатлен от американското гостоприемство, но и малко притеснен от въпроси като „Безопасна ли е водата за пиене в Америка?“.
За участието си в петдневния фестивал по случай откриването той получава около 5000 долара – сума, която по онова време е била почти годишна заплата за диригент.
Програмата се открива с химна „Old Hundreth“, последван от освещаваща реч на епископ Хенри Кодмън Потър. Освен Чайковски, в концерта участват Нюйоркското симфонично общество и Ораторното общество под диригентството на Уолтър Дамрош. Изпълнени са химнът „America“, увертюрата на Бетовен „Leonore No. 3“ и „Te Deum“ на Берлиоз.
Първоначално залата се е наричала просто „Music Hall founded by Andrew Carnegie“. Името е променено на „Карнеги Хол“ едва две години по-късно, през 1893 г., по настояване на управителния съвет, за да се почете филантропа Андрю Карнеги.
Билетите за обикновените места са стрували между 1 и 2 долара, което е правело събитието сравнително достъпно за времето си.
В същото време ложите са били разпродадени на търг на представители на елита като Рокфелер и Уитни.
Проектирана от Уилям Бърнет Тътхил, залата е прочута със своята съвършена акустика още от първия ден. Изградена е от масивна тухла и зидария, тъй като по това време стоманените конструкции все още не са били навлезли масово.
