Докато Вашингтон и Техеран се опитват да поддържат крехкото примирие, един от най-големите въпроси, висящи над конфликта, може би изобщо не се отнася до Иран, а до Китай.
Китайският лидер Си Дзинпин тази седмица публично призова за отваряне на Ормузкия пролив и настоя за незабавно примирие – най-ясната му намеса в конфликта досега и знак, че Пекин следи събитията отблизо.
Зинеб Рибуа, научен сътрудник в Института „Хъдсън“, специализирана в китайското влияние в Близкия изток и Северна Африка, заяви пред Eye for Iran, че по-широкото значение на операция „Епична ярост“ – американската кампания срещу Иран – може да се състои в отслабването на стратегическата позиция на Китай чрез неговите дълбоки връзки с Ислямската република.
„Аз съм сред онези, които смятат, че става въпрос за отслабване на Китай“, каза Рибуа. „Не мисля, че администрацията го казва по този начин… но мисля, че това е много важно.“
Пекин е принуден да излезе на светло
В продължение на седмици Китай до голяма степен избягваше да коментира публично кризата в Ормузкия пролив, въпреки зависимостта си от енергийните доставки от Персийския залив.
Рибуа заяви, че внезапните коментари на Си отразяват тревогата на Пекин и може би са разкрили ограниченото влияние на Китай върху Техеран.
„Дълго време съществуваше предположението, че САЩ са в упадък“, каза тя, добавяйки, че намесата на Си подсказва, че Вашингтон може би „нарушава статуквото, от което се ползваше Китай“.
Тя добави, че Пекин остава зависим от позициите на САЩ в пролива и може би не разполага с достатъчно влияние, за да окаже пряк натиск върху Техеран.
Защо Иран е важен за Китай
Китай остава основен купувач на ирански суров петрол и отдавна се възползва от изолацията на Техеран.
„Китай спечели по три направления“, каза Рибуа. „Първото е именно петролът… 90% от иранския петрол отива в Китай и то с отстъпка.“
Китай е най-големият вносител на суров петрол в света, внасяйки около 11 милиона барела на ден, и е изложен на всякакви смущения в Ормузкия проток, през който преминава около една пета от световното потребление.
Според данни китайските купувачи са взели повече от 80% от изнасяния от Иран суров петрол през 2025 г., често с отстъпки от 8 до 10 долара под цената на Брент, което осигурява на Пекин ценен евтин източник на доставки.
Всяко продължително противостояние между САЩ и Иран или морска блокада в Ормузкия пролив може да принуди Китай да замени по-евтиния ирански петрол с по-скъпи алтернативи, докато по-високите разходи за транспорт и застраховка биха добавили допълнителен натиск.
Рибуа каза, че Иран служи и като тестова площадка за заобикаляне на санкциите и алтернативни финансови канали.
„Това, за което Ислямската република беше полезна за Китай, всъщност е и лабораторията за заобикаляне на санкциите.“
Мрежи, свързани с Китай, са използвали фиктивни компании, прехвърляния от кораб на кораб, преетикетирани товари и алтернативни канали за плащане, за да поддържат потока на ирански петрол въпреки западните ограничения.
САЩ в капан в Близкия изток
Усилията на Иран да превърне Ормузкия проток в оръжие може би са нанесли вреда и на един от най-важните му партньори.
„Ислямската република смяташе, че като превърне Ормузкия проток в оръжие, ще може да окаже натиск върху американския президент“, каза Рибуа. „Но в този процес те нанесоха вреда на Китай.“
Тъй като Китай е силно зависим от регионалните енергийни потоци, всяко продължително прекъсване повишава залога за Пекин.
Рибуа твърди, че по-широката борба остава съсредоточена в Азия.
„Искате американците да бъдат заклещени в Близкия изток“, каза тя. „Това е идеалният сценарий, когато мислите за нахлуване в Тайван.“
Ако Рибуа е права, операция „Епична ярост“ може да се окаже нещо повече от кампания за ограничаване на Иран. Тя може да бележи ранна стъпка в по-широка борба за влиянието на Китай в Близкия изток – и отвъд него.
