Преди изборите държавата този път наистина влезе в режим „операция“. Акциите на МВР под ръководството на Емил Дечев и главния секретар Георги Кандев срещу купуването на гласове не бяха формални – бяха масирани, видими и с конкретни резултати.
Фактите са показателни:
– иззети са близо 1 милион евро, предназначени за купуване на гласове
– има хиляди сигнали и десетки арестувани в цялата страна
– само в отделни операции – 16 задържани в Плевен , 7 души в Русе , 3 души в Плевен с готови списъци и пари
С други думи – мрежата е реална, организирана и дълбока. Това не са единични случаи. Това е индустрия. И точно тук идва ключовият момент, който ще покаже дали всичко това има смисъл. Защото има вече и нещо ново – първи реални присъди, включително условна в Плевен за купуване на гласове (по данни от текущите дела и информация от прокуратурата в региона). Това е малка стъпка, но със сериозен заряд.
Истинският въпрос не е колко са арестуваните, а колко ще бъдат осъдени.
Десетилетия наред сценарият беше един и същ – полицията хваща „дилърите на гласове“, медиите показват пари, списъци и тефтери… и след това – тишина.
Няма присъди. Няма последствия. Няма страх. И затова схемата работеше. Сега залогът е различен. Ако хората – тези, които раздават по 50 евро, по 100 лева, по пакет храна за глас – започнат да получават присъди, картината се променя из основи.
Защото:
не става дума за „дребни риби“
става дума за оператори на системата
Те са връзката между парите (които никога не са техни) и изборния резултат.
Представете си следното.
Купуваш 200 гласа. Парите не са твои. Обещан ти е „чадър“.
Но изведнъж:
– арест
– дело
– присъда
– или дори затвор
Как ще изглежда това в квартала, за съседите ти, за приятелите ти, че в свидетелството за съдимост ще го има, когато искаш да си намериш работа?
Как ще изглежда това за следващия местен „играч“, който трябва да поеме риска?
Точно това е истинското възпиране. Защото чадърът вече не е сигурен.
Най-важното в този момент не е акцията.
Не са парите.
Не са дори арестите.
А едно нещо: дали покровителите в системата вече ги няма. Защото години наред тези схеми съществуваха не заради липса на доказателства, а заради липса на воля. И когато тази воля се появи – резултатът трябва да е видим. Малките присъди могат да имат голям ефект. Парадоксът е, че именно „дребните дилъри“ могат да пречупят системата. Не защото са най-виновни. А защото са най-лесно заменими. И когато те изчезнат от схемата – веригата се къса.
Изводът е прост. Ако тези хора бъдат осъдени – дори условно, дори с глоби – следващите ще се замислят. Ако не бъдат – на следващите избори всичко ще е същото. Този път държавата стигна до половината път.
Сега остава най-трудното: да докаже, че купуването на гласове вече има цена, включително и присъда.
Справка
Вътрешният министър Емил Дечев изнесе данни за това кои партии са купували гласове на брифинг след приключване на изборния ден.Сигналите във връзка с изборни престъпления в полза на определена партия са следните:
– 631 сигнала за изборни престъпления в полза на „ДПС – Ново начало“
– 318 сигнали за изборни престъпления в полза на ГЕРБ
– 18 сигнала за изборни престъпления в полза на „Възраждане“
– 16 сигнала за изборни престъпления в полза на „Прогресивна България“
– 13 сигнала за изборни престъпления в полза на БСП
– 11 сигнала за изборни престъпления в полза на ПП-ДБ
– 7 сигнала за изборни престъпления в полза на „Величие“
– 4 сигнала за изборни престъпления в полза на „Има такъв народ“
– 2 сигнала за изборни престъпления в полза на МЕЧ
