Липсата на план за по-високи данъци в програмата на „Прогресивна България“ няма да реши проблема със социалното неравенство. Това прогнозира пред „Евронюз България“ макроикономистът проф. Гарабед Минасян. Според него е необходимо прогресивно облагане, а заложената висока инвестиционна активност крие риск от ръст на инфлацията.
В интервю за икономическите перспективи след изборите икономистът проф. Гарабед Минасян определя програмата на новата управляваща формация като „грамотно написана“ и „професионално издържана“, но подчертава, че тя остава „по-скоро пожелателна, отколкото пътна карта“. Според него липсват конкретни механизми за изпълнение, което е разбираемо предвид, че авторите ѝ „не са мислили, че ще стигнат до пълно мнозинство“.
Като положителни акценти той посочва нуждата от „коренно преустройство на институционалното устройство“ и признаването на дълбокото социално разслоение в страната. По думите му „прекалено голямото социално разслоение създава социално напрежение“, което спъва развитието, а подобряването на образованието също е отчетено като приоритет. В същото време обаче остава неясно „как точно ще бъдат постигнати тези цели“, включително чрез какви политики и кадрови решения.
Проф. Минасян отправя сериозни критики към липсата на конкретика по ключови икономически теми. Той отбелязва „пълно игнориране на инфлационните реалности“, както и отсъствие на яснота за данъчната политика, въпреки заявките за „ниски и плоски данъци“. Според него намаляването на неравенствата изисква „преструктуриране на данъчната тежест“, включително елементи на прогресивно облагане, което обаче не е изрично заложено. Съмнения буди и реториката срещу „олигархията“, при положение че кампанията е финансирана с множество дарения.
Икономистът предупреждава и за рисковете от стимулиране на инвестициите без контрол върху инфлацията, както и за неяснотата около „подкрепата за бизнеса“, която може да доведе до „нова олигополна прослойка“. Той определя икономическата визия като „някакъв микс“ без ясна лява или дясна ориентация и критикува липсата на ангажимент към изискванията на ЕС. В заключение проф. Минасян отбелязва, че избирателите търсят „лидер, на когото да вярват“, но често „без да мислят за последствията“ от този избор.
