Коментар на Александър Детев:
Нищо не е решено до изборния ден, но ситуацията, в която България ще се събуди на 20 април, вече е придобила своите контури: „Прогресивна България“ на Румен Радев ще е първа на изборите, но най-вероятно няма да има мнозинство в следващия парламент. Бившият президент ще трябва да протегне ръка към някоя от другите политически сили, които ще намерят място в него – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС, „Възраждане“ и БСП, ако партията, водена от Крум Зарков влезе в парламента, за което вероятно в лагера на Радев стискат палци.
Повечето български граждани обаче надали ще се събудят спокойни на 20 април. И причината за това е една – много от отговорите, които партиите и най-вече лидерите им дължаха на обществото, така и не бяха дадени. Нека обобщим.
На какво не отговори Румен Радев
„Прогресивна България“ така и не заяви ясно на проевропейската част от обществото дали ще запълни вакуума, освободен от Виктор Орбан в ЕС – в ролята на прът в колелото на общоевропейските решения и външна политика, подкрепата за Украйна и противопоставянето на хибридната война, която Русия води срещу Европа. „Някаква хибридна външна намеса в нашите избори? Вие вярвате ли, че има такава“, възмутено коментира той пред Карбовски, единственото интервю, което даде в кулминацията на кампанията.
Румен Радев не влезе в конкретика по основната линия в кампанията си – борбата с олигархията и корупцията. Кои са конкретните ѝ лица и как ще се борят с тях. Да, отделни представители на партията като Иван Демерджиев неведнъж посочиха Делян Пеевски и Бойко Борисов като олицетворение на зависимости, но какви са стъпките за прекъсването на тези зависимости?
Борисов, лидерските дебати и въпросите за външната политика
Лидерски дебат и в тази кампания нямаше и това до голяма степен дължим на Бойко Борисов. Именно той въведе тази практика – първо, лидерът да не се изправя очи в очи с другите председатели на партии и второ, да няма пресконференции пред всички медии непосредствено след изборите, а партията да говори когато и както поиска от своята централа.
Бойко Борисов – най-дълго управлявалият български премиер в най-новата история на страната, дължи много отговори. Но външнополитическите въпроси, неговата голяма гордост, сякаш са на преден план този път. С Европа ли иска Борисов да върви България или с Америка на Тръмп, която не се свени да посочва Европейския съюз като свой противник. Ако отговорът е с ЕС – защо неговият премиер Росен Желязков набута България в Съвета за мир, който за момента изглежда като напълно нефункционална лична авантюра на Доналд Тръмп и група симпатизиращи му автократи? Ако отговорът е със САЩ – защо тогава не уважава санкциите на Вашингтон срещу лица като Владислав Горанов, когото вкара в листите си, и Делян Пеевски, с когото беше в коалиция?
ПП-ДБ, конституционната реформа и личните амбиции
ПП-ДБ се опитаха да канализират енергията от протестите си и дори вкараха млади лица в листите си, но определени тежести дърпат и тях назад. На първо място, кому беше нужна тази конституционна реформа, която редица компетентни юристи определиха за недомислена и която доведе до редица проблеми и парадокси впоследствие? И най-вече – струваше ли си цената за нея – не само сглобката с ГЕРБ, но и осигуряването на квалифицирано мнозинство с Пеевски? Освен това – защо партия, представяща се за демократична и либерална, все повече изглежда подчинена на лични амбиции и его? С други думи: защо Явор Божанков и Лена Бориславова не са в листите?
„Възраждане“, БСП, МЕЧ и „Сияние“ – зависимости и основополагащи решения
Партията „Възраждане“ също ще е част от следващия парламент според социолозите, макар и с доста отслабени позиции. Като лидер на радикална антиевропейска и антизападна сила, Костадин Костадинов трябва да отговори както на макро въпроси – защо иска да притегли България към едни държави, в които хората живеят по-кратко, по-лошо, по-бедно и по-несвободно според всички статистики (включително техните собствени), но и на съвсем простички питания, които му задаваме от години, свързани с личното му обогатяване от политическия проект, който ръководи.
Според последните проучвания БСП също има шанс да намери място в 52-ото Народно събрание. Въпросът към Крум Зарков е семпъл: още ли се смее на жертвите на тоталитарния режим преди 1989 година или като юрист е склонен вече да спазва закона, според който този режим е престъпен? Питането е реторично, защото кампанията на партията му мина под шапката на пионерчета и червени знамена.
Въпросите към коалиция „Сияние“ и МЕЧ са свързани със зависимостите и обвързаностите на лидерите им, но дали изобщо ще имат значение след 19 април не е сигурно.
Предизборната кампания премина без отговор на тези въпроси, премина и без лидерски дебат. Затова на всички българи остава едно – да затегнат здраво коланите и да затворят очи, защото влизаме в тъмен тунел, който не знаем накъде води.
