По време на визитата си в Сливен, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов очерта „червените линии“ на своята партия по отношение на държавния бюджет. Основното изискване за подкрепа в парламента остава придържането към строга финансова дисциплина и дефицит, който не надвишава три процента. Борисов подчерта, че само консервативната рамка може да гарантира стабилността на икономиката, като припомни периодите на управление на ГЕРБ, белязани от балансирани финанси и бюджетни излишъци.
Критиката му бе насочена директно към предложения проектобюджет, който предвижда дефицит от 5,7%. Според Борисов това е нарушение на закона за държавния бюджет, който ограничава Министерския съвет до рамката от 3%. Той предупреди, че страната рискува да влезе в опасна дългова спирала, ако не се върне към разумното планиране. Лидерът на ГЕРБ предложи конструктивен подход – ако правителството внесе нов, по-скромен бюджет, неговата партия не само ще го подкрепи, но и ще се въздържи от политически атаки заради евентуални съкращения.
Особено внимание бе обърнато на забавянето на плащанията към общините за важни инфраструктурни обекти. Борисов акцентира върху факта, че тези средства не са предназначени за кметовете, а са за нуждите на обикновените граждани – за ремонт на улици, изграждане на канализация и нови детски градини. Според него ограничаването на тези ресурси е стратегическа грешка, която пряко рефлектира върху качеството на живот в регионите.
В енергийния сектор бе предложена нова стратегия за бъдещето на ядрените мощности. Борисов се обяви против продажбата на оборудването за АЕЦ „Белене“, определяйки това като най-неизгодния сценарий за държавата. Вместо това той предложи създаването на съвместно международно дружество, при което активите да бъдат оценени и България да получава дял от произведената електроенергия. Тази визия се развива успоредно с приоритетното изграждане на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“.
В заключение, лидерът на ГЕРБ изрази сериозна загриженост от отлива на чуждестранни инвестиции и съкращенията в големи индустриални предприятия. Той настоя за предвидима икономическа среда и запазване на европейската перспектива на България като ключови фактори за преодоляване на несигурността. Политическите въпроси, включително темата за бъдещите президентски кандидатури, останаха на заден план с уточнението, че яснота ще има едва през септември.
