Йордан Божилов: Американските самолети в София пазят източния фланг на НАТО

sliven24

Въпреки изострената геополитическа обстановка в Близкия изток и изпратената официална дипломатическа нота от Техеран до София, националната сигурност на България не е застрашена и страната ни няма да се ангажира с военни действия. Това увери заместник-министърът на отбраната Йордан Божилов в ефира на Bulgaria ON AIR, коментирайки актуалните конфликти и позиционирането на американски военни самолети на родна територия. По думите му защитата на страната е напълно гарантирана както от собствените ни въоръжени сили, така и от съюзниците в НАТО.

През последните седмици общественото внимание бе насочено към присъствието на логистични и транспортни самолети на Военновъздушните сили на САЩ на столичното летище „Васил Левски“, което провокира и официална реакция от страна на Ислямска република Иран. Заместник-министърът на отбраната обаче бе категоричен, че подобни комуникации са рутинни в международните отношения.

„Нотите са нормално средство за дипломатическо общуване. България и Иран имат дипломатически контакти, не виждам нещо извънредно“, коментира Йордан Божилов. Той припомни, че страната ни има сключено рамково споразумение за сътрудничество в отбраната със Съединените щати, което позволява съвместни тренировки и използване на четири български съоръжения.

„За всяко влизане и пребиваване на чужди войски на българска територия се взима индивидуално решение. То се базира на много строг анализ“ – подчерта Божилов, уточнявайки, че машините се намират у нас единствено с цел обслужване, усилване на източния фланг на НАТО и повишаване на натренираността на армията.

В контекста на глобалната сигурност, Божилов анализира и ключовите дипломатически совалки, които текат в момента. След обявеното от американския президент Доналд Тръмп двуседмично примирие, в Исламабад стартират директни преговори между Вашингтон и Техеран, предвождани от вицепрезидента на САЩДжей Ди Вънс.

Заместник-министърът отбеляза, че високото ниво на американската делегация означава, че поетите от Вашингтон ангажименти могат да се считат за официално договорени. Въпреки това остават сериозни въпросителни относно консолидацията на властта в Техеран. „Не знаем кой всъщност управлява Иран. Дали това, което ще бъде поето като ангажимент от Иран, след това ще бъде спазено? Надежда наистина има и това се вижда по пазарите, веднага паднаха цените“, посочи той.

По отношение на призивите към европейските съюзници в НАТО да се включат активно в охраната на Ормузкия проток, българската позиция остава категорична. Алиансът е отбранителен съюз, фокусиран върху евроатлантическото пространство, а държавата ни няма никакво намерение да изпраща военни контингенти в Близкия изток.

Въпреки сериозния фокус върху Близкия изток, Йордан Божилов предупреди, че войната в Украйна остава основният и най-директен риск за сигурността на България. В края на март служебният кабинет, ръководен от премиера Андрей Гюров, подписа в Киев 10-годишно двустранно споразумение за сътрудничество със страната.

„То отваря много възможности, но не предвижда изпращане на войски и предоставяне на помощ. Всичко това ще се извършва само по българското законодателство“, уточни заместник-министърът. Документът обхваща широк спектър от невоенни сфери, включително енергетика, образование и съвместни иновации в отбранителната индустрия.

Божилов обърна специално внимание и на променения характер на съвременните бойни действия, подчертавайки критичната роля на безпилотните апарати. „Войната в Украйна на практика се води с дронове, някои са на базата на изкуствен интелект“, коментира той, допълвайки, че Министерството на отбраната вече изпълнява специализирани програми за придобиване както на дронове, така и на модерни антидронови системи за защита.

Източник fakti.bg.

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Украйна намалява помощите за нуждаещи се

Украинските власти планират да променят подхода си към предоставянето на помощи на граждани, изправени пред трудни обстоятелства, което ще намали бюджетните разходи за тези плащания, заяви Денис Улютин, ръководител на Министерството на социалната политика. „Вторият основен елемент от разходите – над 100 милиарда гривни (2,3 млрд. USD), е подкрепата за […]