Николай МАРЧЕНКО
На 7 юни 2026 г. в Армения ще се проведат парламентарни избори. Основните политически сили – партиите „Граждански договор“ и „Айастан“ – вече излъчиха своите кандидати.
Ключовото противопоставяне отново се концентрира около двете основни политически фигури в Армения – действащия премиер Никол Пашинян и екс-президента (1998-2008) Роберт Кочарян. По същество става дума за избор между два коренно различни модела за бъдещето на Армения.
От едната страна е курсът, следван от Никол Пашинян: постигане на мир в региона, излизане от дългогодишната логистична блокада, диверсификация на външната политика и – най-същественото – отказ от ролята на сателит на Руската федерация. От другата страна стои линията на Роберт Кочарян: риск от възобновяване на конфликта със съседния Азербайджан, нови човешки жертви, дестабилизация на региона и ново задълбочаване на зависимостта от Кремъл.
Не е тайна, че Кочарян поддържа дългогодишни близки отношения с руския президент Владимир Путин и е последователен привърженик на политиката на т. нар. „стратегическо съюзничество“ с Москва. През 2018 г. в интервю за руския вестник „Коммерсант“ Кочарян описва отношенията си с руския президент като „много искрени, откровени и директни“. През 2020 г. Кочарян публикува видео в социалните мрежи, посветено на приятелството му с Путин, когото определя като „лидер на свръхдържава, приятел и съюзник“.
Реактивирането на кандидатурата на Кочарян може да се разглежда като част от по-широката стратегия на Москва за възстановяване на влиянието ѝ в Южнокавказкия регион. Няколко месеца преди официалното си кандидатиране – през октомври 2025 г. – той посети Москва и се срещна със зам.-шефа на Администрацията на президента Сергей Кириенко, отговарящ за арменското направление в Кремъл.
Малко след това Кочарян заяви, че „само Русия може да изгради модулна атомна електроцентрала в Армения“. Той критикува усилията на правителството на Пашинян да търси партньори в САЩ, Китай и Южна Корея. Впоследствие той предложи Москва да стане “гарант” за евентуален мир с Азербайджан.
Кочарян, който е и бивш президент на непризнатата република Нагорни Карабах, традиционно заема твърда позиция спрямо съседните Турция и Азербайджан. Неговата политическа линия предполага конфронтация, а не деескалация. В този контекст не е изненадващо съюзяването му с Арменската революционна федерация „Дашнакцутюн“ в рамките на блока „Айастан“.
„Дашнакцутюн“ е една от най-старите арменски политически формации, основана през 1890 г. Исторически тя се свързва с радикални методи на политическа борба и често е играла ключова роля в процесите на формиране на арменската държавност в началото на XX век. По време на Първата република Армения (1918–1920) партията доминира политическия живот, но управлението ѝ е съпътствано от вътрешнополитическа нестабилност и поредица от военни конфликти със съседни държави, включително с Грузия.
