„Икономиката, глупако!“. Мнозина мислят, че автор на тази прословута и толкова позната фраза е кандидатът за 42-ри президент на САЩ Бил Клинтън. Но това не е така. Други мислят, че това е неговият предизборен слоган. Но и това не е така. Тази фраза е родена от мозъчния тръст от комуникационни специалисти около Клинтън за вътрешна употреба.
Когато през 1992 г., в щаба му обсъждали посоката и основните послания на кампанията, екипът му воден от Джеймс Карвил, формулирал три послания, основно за вътрешно ползване:
Първото гласяло – „Промяна или още от същото“.
Вторият звучал – „Не забравяйте здравеопазването“
А третият – „Икономиката, глупако!“
Този вътрешен слоган описвал по перфектен начин настроенията и притесненията в американското общество тогава – страх от рецесия, поскъпващ живот, намаляващи доходи. Върху това е трябвало да бъде фокуса в публичните изяви на кандидат-президента. Нямало е мисъл, тази фраза да става публична, докато скоро след победата на Клинтън журналисти не получават достъп до щаба му в Литъл Рок.
Трите основни постулата на кампанията са изписани ръкописно върху дъска на стената, а „Икономиката, глупако“ звучи толкова привлекателно за медиите, че те започват да го повтарят във всеки анализ, с който описват победата на Клинтън.
Защото въпреки външнополитическите успехи на предшественика му Джордж Буш-старши, краят на Студената война, икономиката се оказва много по-важна. Това е и сред основните причини за завръщането на Тръмп в Белия дом през 2025 г. – икономиката, глупако.
В началото на седмицата в предаването, което направихме със Златимир Йочев и екипа, стана ясно, че за голяма част от българите този вътрешен слоган би звучал като „Корупцията, глупако“!, защото според социолозите корупцията е първият проблем, за който всеки пети се сеща спонтанно.
Веднага след това е и икономиката, страхът от обедняване, поскъпването. И корупцията, като спирачка за по-добрата икономическа перспектива пред обществото.
Един от най-интересните за анализ резултати от проучването на „Маркет Линкс“ и „Алфа Рисърч“, е че 60% от запитаните са привърженици на дисциплина в държавните финанси, което обяснява и бурната обществена реакция срещу разхищаващия проект за бюджет на кабинета, който доведе и до неговата оставка в края на 2025 г. Това би трябвало да е урок за всички бивши и бъдещи властимащи, че икономиката не трябва да се пипа популистки и със задни мисли за бъдещи политически кампании и че няма един човек или група от хора, които да решават еднолично как да разпределят обществените пари.
Друг резултат, който буди оптимизъм, е, че 41% от обществото ни изобщо не подлагат българската принадлежност към НАТО и ЕС на съмнение. 34% пък искат по-балансирана политика между НАТО, ЕС и Русия, но тук основният аргумент е страха от несигурност, който отново опира до вече познатото – „икономиката, глупако“. Но дори и тези 34% не биха приели твърд курс към руската сфера.
В духа на тази фраза се сещам и за още нещо.
Не знам какво пише на дъските в щабовете на българските партии, но за да имаме максимална представителност и да има от кого да търсим отговорност, ако нещата не вървят в желаната за обществото посока, предлагам да напишем в съзнанието си простата фраза – „Гласуването, умнико!“.
