„Първата лъжа за мен е, че съм гей, а аз не съм“, каза Асен Василев по Нова тв. Пак там Бойко Борисов сподели, че дрехите на Цветелина Бориславова още са в гардероба му. Какво значи, когато политици говорят такива неща.
Политиците често се опитват да приличат на обикновени хора, когато се нуждаят от гласове – в предизборната кампания. Тогава, в името на близостта и доверието, те започват да споделят и интимни подробности. Върши ли им работа тази режисирана “човечност”, при която влизат в употреба спомени от детството, хобита и демонстративна спонтанност?
Резултатите от изборите на 19 април ще покажат дали този медиен флирт със споделянето печели доверие.
Автореклама и лични истории
“Първата лъжа за мен, която през 2022 г. беше платена доста обилно в жълтата преса е, че съм гей, а аз не съм”, каза в близо двучасово интервю в рубриката на Нова тв “Изборът на България: Портрети на властта” председателят на “Продължаваме промяната” (ПП) Асен Василев. Пак там преизбраният единодушно лидер на ГЕРБ Бойко Борисов сподели за дългогодишната си бивша приятелка Цветелина Бориславова: “Много малко хора знаят, че дрехите ѝ стоят още в гардероба в Банкя. Не съм до ден днешен ги махнал”.
Интервютата, които миксираха автореклама и лични истории, зарадваха привържениците и на двете партии. Алфа мъжкарството на Борисов не е изненада за аудиторията. А отговорите му са потпури от разказвани през годините пак от самия него истории. Той е обикновен човек, “дете на учителка и пожарникар” – разграничава се от елита. Живее там, където се е родил – в Банкя, тоест не е издънка на номенклатура от центъра на София, няма палати. Много търпи и много прощава – зрял и мъдър е. Снимките от спалнята (с кюлчетата, пистолета и пачките,б.а.) са “гнусна манипулация” и т.н.
“Очовечаване” на образа
В политиката искреното и личното рядко идват спонтанно – те функционират в рамките на медийна стратегия за “очовечаване” на образа на публичната личност. Политикът често показва версия на себе си, съобразена с предпочитанията на избирателите му.
Този процес е част от по-широкото управление на публичния образ, при който много от думите, жестовете или спонтанни признания се превръщат в инструмент. Постоянно изложени пред очите на публиката, политиците се опитват да контролират както темите, така и начина, по който са възприемани.
Те не правят нищо кой знае колко по-различно от останалите хора. Всеки, или почти всеки, иска да бъде харесан и приет и също “режисира“ себе си – на работа, при запознанства, в социалните мрежи. Разликата е, че там, където в ежедневието става дума за социална адаптация, в политиката е въпрос на влияние и власт.
Важна ли е обаче за избирателите сексуалната ориентация на политиците, за които гласуват – или същественото за обществото е тяхната ефективност като управленци и законодатели? Несъмнено в 21 век личността измества идеологията, а политикът е постоянно “видим” благодарение на медиите и социалните мрежи. А аудиторията, тоест симпатизантите, проявява интерес и към личния живот.
Отпреди сегашния диктат на мрежите, през 19 век премиерът Стефан Стамболов, известен като “Балканския Бисмарк”, е бил прочут и с любовните си авантюри. На тези географски ширини мачовците винаги са били с висок рейтинг, все едно дали са политици или престъпници.
Политикът – повече образ или повече идеи?
През 2025 г. младият лидер на крайнодесния Национален сбор във Франция Жордан Бардела обяви в известно шоу, че не е гей, твърдения за което масово се разпространяваха в TikTok. Той ги определи като “фантазия”. За такава партия е особено важно политиците ѝ да са пропити от традиционни ценности, за да отговарят на консервативния профил.
Когато в 21 век лидерът на либерална партия, каквато е “Промяната” (член е на европейското политическо семейство “Обнови Европа”) обяви, че не е хомосексуален, това може да се тълкува като опит да разшири периферията от избиратели или да парира потенциален компромат.
Ядрото на ПП не се вълнува от тази тема, но изявлението вероятно е насочено към колебаещите се за кого да гласуват граждани. Ето как интимното престава да бъде лично и се превръща в политически сигнал. Но липсата на пояснение/извинение от страна на Василев, че хомосексуалността не е проблем, нито е срамно да принадлежиш към ЛГБТ+ общността, предизвика гневни коментари в социалните мрежи.
Писателката и сценаристка Милена Фучеджиева коментира, че той дължи извинение не само на хомосексуалните, “но и на всички хора с демократични разбирания, независимо дали подкрепят ПП-ДБ или не. Отричайки, че е гей – независимо дали лъже или казва истината, без да прави подобно уточнение, той поставя България извън европейския контекст, маргинализира гей хората и изневерява на принципите на собствената си партия”. Според нея “докато публичността да си гей е проблем, това ще създава големи политически и социални проблеми, защото оставя хомосексуалността задкулисна“.
Преди време изпълнителят и композитор Иво Димчев коментира пред “24 часа”, че “напоследък много гей личности се слагат на високи постове, защото могат много лесно да бъдат контролирани”. Той и поп фолк звездата Азис са сред малцината публични личности, признали принадлежност към ЛГБТ+ общността.
През 2021 г. в Германия, за да изпревари жълти издания, канещи се да публикуват информация за неговата хомосексуалност, бившият кмет на Берлин Клаус Воверайт изрича: “Аз съм гей и това си е съвсем окей!” Така нарушава табуто и улеснява и други политици да го направят.
Автентичен лидер
Не е лесно на съвременните политици, ако искат да бъдат автентични – изискват се ежедневни усилия, които излизат извън деловата рутина. Един от най-младите премиери в света – новозеландската лейбъристка Джасинда Ардън кърмеше бебето си в парламента, споделяше домашни видеа и представи във Фейсбук и новородената си дъщеря, и пакета реформи за семействата – едновременно. Тя си спечели репутацията на “автентичен лидер”, но през януари 2023 г. се оттегли с аргумента, че “няма гориво в резервоара”, изчерпала е силите си да ръководи страната след 6 години на власт. Нейни сътрудници отбелязаха тогава, че е станала обект на тежка мизогиния и огромно количество злоба в социалните мрежи и че следващият премиер е добре да ограничи публичната си видимост. След като прекъсна политическата си кариера, Ардън се оттегли за дълго и от социалните мрежи.
Така интимността в политиката се оказва не толкова прозорец към личността, колкото част от внимателно управляван публичен образ. И ако днес политиците изглеждат по-близки до хората, не е защото политиката е станала по-човешка, а защото човешкото е станало част от нейната стратегия.
Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
