Новината, че бившият главен секретар на Министерство на вътрешните работи Мирослав Рашков има пет фиша за превишена скорост, е показателна не просто за личен пропуск, а за дълбок системен проблем. Тя е симптом на политика, която през последните години превърна контрола по пътищата в индустрия за събиране на глоби, вместо в ефективен инструмент за намаляване на жертвите от пътнотранспортни произшествия.
Това се казва в становище на Института за пътна безопасност (ИПБ) по темата за ефективността на пътния контрол у нас. Според ИПБ, свръхфокусът върху наказателната репресия и масовото санкциониране за превишена скорост не водят до устойчиво намаляване на загиналите и ранените по пътищата.
„Въпреки това през последната година са наложени над 2 милиона глоби. Така на практика почти всеки активен шофьор бива превръщан в „системен нарушител“, без това да води до качествена промяна в поведението и безопасността“, заявяват експертите от Института.
Фактът, че дори най-висшият професионален ръководител в системата е сред санкционираните, поставя под въпрос ефективността на модела. Когато правилата не се възприемат като справедливи и насочени към реална превенция, а като механизъм за пълнене на бюджетни дефицити, общественото доверие ерозира, отбелязва от ИПБ.
В редица европейски държави камерите за контрол на скоростта се възприемат като „животоспасители“, защото са част от цялостна политика, основана на превенция, инженерни решения и концепцията „Визия Нула“ – нулева толерантност към жертвите на пътя. У нас обаче те все по-често се възприемат като „касички“.
Очакваме новото ръководство на МВР да промени фокуса – от количеството глоби към качеството на мерките; от репресия към реална превенция; от бюджетна логика към обществена отговорност. Само така може да се постигне устойчива и измерима промяна в пътната безопасност, се казва в становището.
