Бойко Борисов дойде на власт с подкрепа от кръга „Глобална България“, в който бяха Капитал и целокупното, демократично НПО пространство. В този кратък „брак“ с либералната, градска общност, той направи видни техни лица министри, вицепремиери, че и президент, и подари политическа кариера на хора като Асен Василев, Христо Иванов и Румяна Бъчварова. После бракът приключи и за един ден същите му станаха най-големи врагове.
През 2020 и 2021 Слави Трифонов направи същото – кратък, протестен „брак“ с либералната общност, поуправляваха заедно, скараха се и – хоп, на следващия ден го обявиха за „малкото ДПС“, сякаш нищо не е било.
Румен Радев създаде Кирил Петков и „Промяната“, изстреля ги, на негов гръб спечелиха едни избори и съставиха кабинет. Пак за един ден се обърнаха и почнаха да му викат руски агент, сякаш не им е политически баща.
В България тази общност – либералната НПО мрежа, е като паразит, който постоянно си търси нов приемник, на чийто гръб да се добере до властта, защото сама не може.
И винаги – абсолютно винаги, употребява приемника си и почва в един момент да го хапе злобно, сякаш до вчера не са били заедно. Кучето от поговорката „храни куче да те лае“. Всеки досегашен приемник на този паразит е бил, в последствие, хапан от него. Абсолютно всеки.
Би било мъдро Йотова и Радев да си правят тази сметка сега, когато за втори път подаряват властта на либералния, НПО паразит. Бракът може да потрае известно време, дори да се формализира с коалиция след изборите, но запомнете ми думите – всички НПО министри, които днес ви кимат и ви се усмихват ехидно, утре ще ви псуват по Фейсбук и скачат под прозорците, когато сектата им се обърне отново срещу вас. Това е закономерност и желязно правило в новата ни история.
