Тези, които смятат, че ще предотвратят оставането си извън парламента с крясъци за „педофилия“ срещу ПП-ДБ, най-вероятно са се объркали. Все някога истината за инструментализацията на служби срещу опозицията ще лъсне.
Трагедията в „Петрохан“ става повод за организирана политическа акция срещу ПП-ДБ, която заплашва да се превърне в централна предизборна тема. ИТН, „Възраждане“, „Ново начало“ открито, а ГЕРБ по-отстрани и пасивно, вменяват вина на ПП-ДБ за случая, като обвиненията варират от подкрепа за престъпници до педофилия и съучастие в убийство. Материалите, които „изтичат“ от следствие и прокуратура, са подбрани по такъв начин, че да подпомагат подобни внушения.
Размерът на кампанията и чудовищността на обвиненията
Както се е случвало и преди други парламентарни избори, сега отново имаме инструментализация на разследващи органи и служби за политически цели и то отново срещу ПП-ДБ. Това не е новина. Новото е размерът на кампанията и чудовищността на обвиненията, които изглеждат копирани от наръчниците на КГБ и Гестапо. Същевременно версиите, които се тиражират, са толкова съшити с бели конци, че се саморазпадат и самооборват. И няма да е изненада, ако тази кампания в един момент се обърне срещу поръчителите и извършителите си и доведе до огромни протести срещу мафиотски методи, използвани от държавни служби в угода на политически патрони.
Като във всяка манипулативна кампания, и в случая „Петрохан“ има смущаващо зърно истина наред с доминиращата плява. Това са обвиненията в педофилия срещу един от загиналите – Ивайло Калушев. Срещу него има свидетелства от негов ученик, които са били известни на ДАНС и други институции още от 2022 година. Съмненията за педофилия са сериозен проблем сами по себе си. Калушев е вече мъртъв и не може да защити името си. Върху най-близкия кръг на тази група пада огромната тежест да хвърли светлина, доколкото има информация, по този въпрос. Някои от тези близки също са мъртви; други – включително родителите на децата – проговориха и дават своята гледна точка. Държавата с разследването си е длъжна да направи всичко възможно за изясняването на тези въпроси, като същевременно отчита и огромната лична трагедия на близките на загиналите. Към момента такава чувствителност просто няма. Каквото и да излезе от тези съмнения за педофилия обаче недопустимо е деца да се дават за отглеждане на чужди хора без някаква форма на родителски и държавен надзор.
Но този реален проблем няма политически измерения, както мнозина се опитват да внушат. Това, че кметът на София Васил Терзиев е дал дарения на рейнджърите няма никаква връзка със съмненията в педофилия. Рейнджърите са били истински и искрени природозащитници по думите на всички, които са ги познавали. Организацията им е била член на международни асоциации на рейнджъри. А и те са вършели полезна природозащитна работа, като очевидно са сътрудничели с редица държавни институции. Ивайло Калушев все пак е спасил седем живота в по-ранен период, а и наскоро е участвал в различни съвместни акции с държавни органи, включително залавяне на убиец. Обвиненията към групата за паравоенно формирование също се разпаднаха. Дори оръжие и техника, с които са разполагали, са били давани за обучение на полицията. Като цяло са нелепи и атаките срещу Борислав Сандов, че подписал споразумение за сътрудничество с рейнджърите. Не е негова работа да знае дали срещу тях има съмнения в педофилия. А в това, че министър на околната среда е сключил споразумение с човек, който е легенда сред пещерняци и други любители на природата, няма нещо кой знае колко странно. Добре е да има по-ясни процедури по сключване на подобни споразумения оттук нататък.
Защо фокусът не е върху ДАНС и прокуратурата?
Същевременно, „най-разгневените“ от скандала незнайно защо не се фокусират върху ДАНС и прокуратурата, които са знаели за съмненията в педофилия повече от три години, но не са направили нищо ефективно да изведат детето от групата. Не са направили и нищо да предотвратят последвалата трагедия. Лесното оправдание за бездействието на службите – обичайна некадърност – не е достатъчно. Странното е, че вероятно сред рейнджърите е имало и сътрудници на ДАНС. Отказът на шефа на службата да разкрие имената им дори в закрито заседание на НС е индиректно потвърждение на този факт.
И тук интересен е обратът в отношението на службите и прокуратурата към рейнджърите, които от сътрудници в един момент се превърнаха в педофили и паравоенни, и то след като бяха загинали по и досега неизяснен начин. Версията за самоубийството им, която се тиражира като основна и едва ли не единствена версия, страда от многобройни и очевидни проблеми. Поне от гледната точка на лаика в криминологията – каквито сме огромното мнозинството от гражданите, има оставащи висящи въпроси. Първият е, че няма мотив за такова масова самоубийство. Опитите то да се изкара ритуално и религиозно мотивирано са неубедителни, защото нищо във вярванията на тези хора не обяснява, да не говорим да оправдава подобни действия. Нито разследващите, нито някой друг е представил някакво поне правдоподобно обяснение в тази посока.
Второ, доказателствата за самоубийство, които бяха показани (разговори, части от видео записи) са многозначни и всъщност не доказват една единствена версия. Факт е, че не са намерени ДНК следи от други хора и че раните на убитите са в области, които те могат да достигнат (главата). Но това не е достатъчно да изключи хипотезата за убийство. Най-малкото на местопрестъплението е имало още един човек – този, който ги е намерил първи и е съобщил за убийството. Мистериозно той дава показания, в които говори за пръснати множество гилзи като след престрелка, и след това изчезва. Не е изключено и той да е един от сътрудниците на ДАНС, които според кмета на Гинци са били първи на местопрестъплението. А ДАНС отрекоха, че са били там.
Трето, странно е хора, които се самоубиват, първо да обгорят телата си и да разкъсат и смъкнат дрехите си.
Всичко това може да има и обяснение от професионални криминолози, което да е съвместимо с версията за убийство на разкаяла се група, в която е имало педофилски практики. Или група, която се страхува от публичното ѝ разкритие. Но самоубийството е в противоречие с профилите на тези хора и религиозните им вярвания, следващи от твърдението за „секта“. А и професионалистите не са дали окончателния си отговор и формално не са отхвърлили другите версии, макар водещата да остава за самоубийството.
На базата на всичко това, трябва да се каже, че казусът „Петрохан“ се използва за политическа пропаганда и манипулация, без той да е все още разрешен по някакъв убедителен начин. Въпросителните си остават и дори нарастват, а тези, които раздухват несъществуващата по принцип политическа връзка, може да се окажат в много небрано лозе. Това може би обяснява и отсъствието на Даниел Митов и Бойко Борисов от предните линии. В един момент те вероятно ще излязат и ще кажат, както в случая с Благомир Коцев и ареста му, че те нямат нищо общо с цялата работа. Докато в момента вероятно потриват доволно ръце.
В един момент истината за инструментализацията ще излезе наяве
Най-притеснителното обаче е, че тази трагедия вероятно ще се използва за промени в „консервативна“ посока в законодателство и управленски практики. Някои от обсъжданите неща са полезни, като например по-строга регулация на имената на НПО, така че да не се оказваме с „национални агенции“ и други подобни подвеждащи имена (каквато е практиката в момента). Има необходимост и от засилване на контрола върху присъствието на ученици в училище. Но много от другите неща са просто мракобесни фантазии за разправа с гражданското общество, което е неудобно за този или онзи.
Тези, които смятат, че ще предотвратят оставането си извън парламента с крясъци за „педофилия“ срещу опозицията, най-вероятно са се объркали. Сигурно ще има хора, които ще се „хванат“ на тази подмяна на теми и реалности. Ще има хора, които няма да забележат прехвърлянето на проблема от болната глава на здравата. Но в един момент истината за поредната инструментализация на служби и репресивни органи срещу опозицията ще лъсне отново с цялата си прелест.
***
Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
