От цялата кошмарна история с хижата на ужасите „Петрохан“ най-дълбоко ме разтърси съдбата на 22-годишния Николай Златков.
Видях негова снимка от времето, когато е бил едва на 11 години, каквото е и възрастта на сина ми. Това припомни във „Фейсбук“ проф. Александър Оскар.
Усмихнато, жизнерадостно и щастливо дете, с онзи чист поглед, който вярва на света.
Дори не искам да си представям през какво е преминал и на какво е бил подложен през следващите години – напълно откъснат от реалния свят, без да посещава училище, без са общува с деца на неговата възраст, без да има своето детство.
Видях и неговата майка – една жена, която не пророни и сълза за сина си, но през цялото време убедено твърди, че Ивайло Калушев е светец. Тази липса на съмнение и съпричастност звучи по-страшно от всяка дума.
Вчера чух и друга майка – тази на Валери, момчето, което твърди, че е било сексуално насилвано, когато е било на 15 години. И тя заяви, че не вярва на собствения си син, а на човека, който е блудствал с него – Ивайло Калушев.
В цялата тази история най-болезнено е не само самото сексуално насилие над деца, но и тишината, и отказът на майките им да ги чуят и да им повярват.
Когато едно дете проговори за болката си, то не търси сензация, а помощ. А когато родителят не застане до него, а търси лесно спасение, светът му се срутва за втори път.
