„Хората не подават жалби към КЕВР, защото не вярват, че ще се направи каквото и да било“, категоричен бе адв. Мартин Костов в интервю за „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR.
Според адв. Костов действащият модел поставя потребителя в капан: „Ако не платим сметката си, ще бъдем изключени от електроснабдяването. След като си платим сметката, можем да ходим да я оспорваме…“ По думите му електроразпределителните дружества могат да спрат тока „в 10 или 14-дневен срок“ след неплащане, което прави „тактическото плащане“ почти неизбежно.
В разговора адв. Костов постави и конкретни въпроси към фактурирането и отчетните периоди, включително риска сметките да изглеждат „надути“, когато периодът не е стандартен: „Трябва да се види колко е дълъг отчетният период… защото може да не е за 30 дни, а за повече.“ Той посочи, че в някои области има повече недоволство (Пловдив, Силистра, Шумен) и допусна, че са възможни системни причини, включително съмнения за координирано поведение: „Може да е… картелно споразумение между ЕРП-тата.“
Адв. Костов оспори и често повтарящото обяснение „по-високо потребление“, като подчерта, че подобен аргумент не може да оправдае драстични отклонения: „Ако става въпрос за по-високо потребление, поскъпването ще е с 10–15%. Сметките няма да са толкова големи.“
„Проблемът е чисто законодателен“
Ключовият проблем според адв. Костов е, че пътят на жалбата е проектиран така, че първо да се минава през самото дружество, а регулаторният контрол остава „размит“: „Първо е необходимо да се обърнем към електроразпределителното дружество, което не е логично. Проблемът е чисто законодателен.“
Той акцентира и върху дефект, който блокира реалната съдебна защита: „КЕВР няма задължение жалбата да приключи с решение.“ При липса на изричен административен акт (решение), на практика липсва и стабилен предмет за административен контрол, а гражданите остават с кореспонденция вместо защита.
Конкретни предложения за промени в Закона за енергетиката
В контекста на проведения разговор адв. Костов настоява за законодателни изменения, които да възстановят общественото доверие и да гарантират реални потребителски права, включително:
Кратък, ясен и задължителен срок за произнасяне на КЕВР по потребителски жалби – например 30 дни, а не проточване „с месеци“. (Към момента рамката е фрагментарна; в публично достъпните правила се вижда и модел, при който сроковете могат да се удължават поетапно при определени спорове.)
Всяка проверка/произнасяне да завършва с изрично Решение на КЕВР, което да е обжалваемо по АПК – т.е. да има реален административен контрол, а не „писма без последици“. (Самият проблем е формулиран в интервюто директно.)
Право на потребителя да оспори „спорната“ част от сметката – т.е. частта над обичайното му потребление (например над средното за предходни периоди), като за тази оспорвана част да не се дължи плащане, докато трае спорът, и да не се допуска прекъсване на снабдяването заради именно оспорваната част.
Процедурата да не започва задължително „през дружеството“ като първа и решаваща бариера, а да има пряка и ефективна регулаторна писта при съмнения за масови проблеми/системни отклонения. (В момента дори правилата за подаване на жалба изрично напомнят, че жалбите се подават чрез съответното дружество, което често обезсърчава потребителите.)
„Потребителят е поставен в неравноправно положение“, обобщи адв. Костов, като описа публичната реакция като „театър“, който не води до разбираем резултат за гражданите.
