Общественият и политическият пейзаж в България все по-често напомня сцени от мрачен сериал – смесица от насилие, абсурд и гротеска.
„Комбинацията от тези неща създава преживяване, подобно на „Туин Пийкс“, че под тънката повърхност на нормалността, на рутината, на обичайния ни живот се крие безумие, крие се нещо ужасяващо. Това е настроение, което в момента, не без помощта на медиите, е завладяло умовете на голяма част от хората в страната и от гледна точка на психичното здраве това никак не е добре“, заяви социалният антрополог Харалан Александров в студиото на „Денят ON AIR“.
Влизането в предизборна фаза в подобно „превъзбудено“ обществено състояние крие сериозни рискове.
„На практика политиците се превръщат в екрани, върху които се проектират всички негативни емоции – омраза, подозрение, завист, презрение. Да бъдеш мразен се превръща в част от длъжностната характеристика“, коментира Александров пред Bulgaria ON AIR.
В този смисъл стабилизираща роля може да има фигура с институционален опит и умерен тон.
Александров вижда такъв потенциал в действащия президент Илияна Йотова, която според него съчетава политическа зрялост, добронамереност и чувство за отговорност в труден момент.
Големият проблем пред всички нови политически проекти остава кадровият ресурс.
„Най-естествената реакция на ситуация, в която глобалният свят очевидно не работи, е да се обърнеш към националната държава и да се опиташ да укрепиш и защитиш нейния фундамент. Виждаме много сериозно отстъпление от фантазиите за щастлива глобализация към тревога за състоянието на нацията и институциите“, посочи Александров. По отношение на олигархията Александров е скептичен към риториката за „борба“.
Историята показва, че подобни битки рядко водят до реален резултат – по-често до трансформация или интеграция на „борците“ в същата система.
„Истината е, че светът се управлява от олигархии. Въпросът не е дали има олигархия, а коя е по-поносима – националната или глобалната. Националната, колкото и да е проблемна, е по-достъпна за комуникация от глобалните елити, които са напълно откъснати от обикновените хора“, заяви Александров.
В този контекст Александров не вижда в Румен Радев харизматичния лидер, способен да изиграе ролята на месия.
И според него това е по-скоро добра новина – Радев остава в рамките на институционалното, макар и с ясно изразен боен характер, който сега ще намери по-подходящо поле за изява.
