Космическото пространство не спира да ни изненадва, а последната находка на международна група учени е направо „ледена“. Астрономите се натъкнаха на нов небесен обект, който поразително напомня на нашето земно кълбо по маса и размери, но с една съществена подробност – там е толкова студено, че дори зимата в Якутия би изглеждала като приятна пролетна разходка.
Въпросният кандидат за титлата „втора Земя“ носи каталожното име HD 137010 b. Откритието е истински триумф на търпението, тъй като е изровено от архивните масиви на ветерана „Кеплер“ (мисия K2). Учените са успели да уловят момента на транзит – мимолетното „намигване“ на далечна звезда, когато планетата преминава пред нея. Тъй като орбиталният ѝ цикъл продължава цяла земна година, изследователите са имали само един шанс да регистрират това събитие. Късметът обаче е бил на тяхна страна.
Защо обаче я наричат „снежна топка“? Макар звездата ѝ да е от типа на нашето Слънце (малко по-скромно K-джудже), тя е значително по-бледа и хладна. Ето къде е ключът – HD 137010 b получава твърде оскъдно количество топлина. Предварителните изчисления сочат, че средните температури на повърхността падат под вледеняващите -68°C. Това е по-студено дори от средните нива на Марс, което прави оцеляването там, меко казано, предизвикателство.
Въпреки мразовитите прогнози, надежда все пак има. Астрономите подчертават, че планетата се намира на самия ръб на така наречената „обитаема зона“. Оказва се, че ако HD 137010 b притежава плътна атмосфера, наситена с парников газ като въглероден диоксид, тя би могла да задържи достатъчно топлина за наличието на течна вода. Моделите сочат около 50% вероятност светът да попада в „оптимистичния“ пояс за живот. Брей, каква интрига само!
Не бива да забравяме, че и нашата Земя без защитното си атмосферно одеяло би била една враждебна ледена пустиня с температура от -18°C. Наличието на газова обвивка е онзи магически „щит“, който прави разликата между безжизнена скала и оазис. Дали HD 137010 b е просто гигантско кубче лед на 146 светлинни години от нас, или крие буен океан под облаците си, ще разберем едва след серия от нови, по-детайлни наблюдения. Едно е сигурно – това откритие разширява хоризонтите ни и ни напомня, че вселената е пълна с екзотични „автомобили“, които просто чакат да бъдат тествани от науката.
