2026 г. е тук и Европа е под обсада. Това заявява в коментар за „Политико“ ръководителят на европейското направление на Eurasia Group Муджтаба Рахман.
Външният натиск от Русия в Украйна се засилва, Китай подкопава индустриалната база на ЕС, а САЩ – които сега на практика заплашват да анексират територията на съюзник от НАТО – подриват многостранния правилник на ЕС, който изглежда все по-остарял в един далеч по-транзакционен и по-малко кооперативен свят.
И нищо от това не показва признаци на забавяне.
Всъщност, през настоящата година постоянната ерозия на нормите, на които Европа е свикнала да разчита, само ще се утежни от слабото лидерство на блока – особено в така наречените държави от „Е3“ – Германия, Франция и Великобритания.
В бъдеще най-големите екзистенциални рискове за Европа ще произтичат от трансатлантическите отношения. За лидерите на блока запазването на интереса на САЩ към войната в Украйна беше ключовата цел за 2025 г. А най-добрият възможен резултат за 2026 г. ще бъде продължаване на ad hoc дипломацията и транзакционизма, които характеризираха последните 12 месеца. Ако обаче в тези отношения се появят нови заплахи – особено по отношение на Гренландия – това балансиране може да се окаже невъзможно.
Годината започва и без признаци за каквито и да било отстъпки от страна на Русия по отношение на исканията ѝ за прекратяване на огъня или за каквато и да е готовност да приеме условията на 20-точковия план САЩ-ЕС-Украйна. Причината е, че руският президент Владимир Путин изчислява, че военната ситуация на Украйна ще се влоши допълнително, което ще принуди украинския президент Володимир Зеленски да капитулира пред териториалните му искания.
Смятам, че Путин греши – че подкрепен от Европа, Зеленски ще продължи да се съпротивлява на натиска на САЩ за териториални отстъпки и вместо това ще атакува все по-често руското производство и износ на енергия, в допълнение към съпротивата по фронтовата линия. Разбира се, това означава, че руските въздушни атаки срещу украински градове и енергийна инфраструктура също ще се увеличат.
Въпреки това, нарастващите военни разходи на Европа, закупуването на американски оръжия, финансирането за Киев и санкциите срещу Русия – които са насочени и към източници на енергийни приходи – биха могли да помогнат за запазване на статуквото от миналата година. Но това е може би най-добрият сценарий.
