Френската киноикона Брижит Бардо бе изпратена в последния си път с ясно разпознаваем символ на каузата, която определяше живота ѝ извън екрана – защитата на животните – тюлен. Това съобщи фондацията „Брижит Бардо“, основана от актрисата и превърнала се в една от най-влиятелните организации за защита на животните в Европа.
По информация на фондацията, Бардо е била погребана, облечена в черна тениска със стилизирано изображение на тюлен, изработено от кристали, както и с брошка със същия мотив. Бижуто е било добавено по желание на нейния съпруг Бернар д’Ормал, с когото актрисата споделяше дългогодишната си отдаденост на каузата за опазване на животинския свят.
Символът на тюлена присъстваше и във визуалната рамка на поклонението. Черно-бялата фотография, използвана за некролога и изложена в църквата по време на церемонията в сряда в Сен Тропе, е емблематичен кадър от 1977 г. Снимката показва Бардо върху леда, прегърнала бебе тюлен – образ, който обикаля света като част от международната ѝ кампания срещу лова на тюлени и се превръща в един от най-разпознаваемите символи на движението за защита на животните.
В публикация в социалната мрежа X фондацията подчерта, че водещата сила в живота на Брижит Бардо не са били отличията или славата, а „дълбокото ѝ възмущение от страданията на животните и разрушаването на природата“. Оттам допълват, че дори след като се оттегля от киното в разцвета на кариерата си, актрисата остава безкомпромисна в обществената си позиция и посвещава десетилетия на активизъм, често предизвикващ остри политически и обществени реакции.
Брижит Бардо бе погребана в морското гробище на Сен Тропе, недалеч от вилата си La Madrague, където живя уединено в последните години от живота си. Тя почина на 28 декември след борба с онкологично заболяване, на 91-годишна възраст. Смъртта ѝ предизвика вълна от реакции във Франция и по света, като редица културни институции, екоорганизации и обществени фигури отдадоха почит на наследството ѝ – не само като звезда на френското кино, но и като един от най-разпознаваемите гласове в защита на животните през втората половина на ХХ век.
