Известната журналистка и общественик Венелина Попова подложи на унищожителна критика скорошното интервю на Явор Дачков с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. В остър коментар, публикуван в социалните мрежи, Попова деконструира не само поведението на бившия премиер, но и липсата на журналистически отпор от страна на водещия.
Според Попова, разговорът е протекъл в изненадващо „приятелски тон и атмосфера“. Тя отбелязва детайл, който камерата може би е уловила, но зрителите са пропуснали – езикът на тялото на водещия.
„Дори когато Дачков вербално изразяваше несъгласие с Борисов, лицето му беше усмихнато, но през цялото време силно зачервено“, пише Попова. Според нейния анализ, това издава вътрешното неудовлетворение на журналиста от ситуацията, в която сам се е поставил – да бъде пасивен слушател на политически монолог, без смелостта да зададе „точните въпроси“, които са били премълчани.
Попова акцентира върху познатия рефрен на Борисов – персонификацията на държавните успехи. Лидерът на ГЕРБ отново е приписал на себе си заслугите за влизането в Шенген, еврозоната и строежа на софийското метро.
„Самовлюбеността на Бойко Борисов е безгранична, самочувствието му гони космически висоти“, коментира журналистката. Тя поставя фундаменталния въпрос за ролята на държавника – дали изграждането на инфраструктура е повод за хвалби или просто изпълнение на длъжностната характеристика.
„Работата на един държавник е точно тази – да изгражда съвременна и надеждна инфраструктура… а не да трупа пачки и кюлчета злато, а после да вика, че в България често слуховете се възприемали като истина“, припомня Попова, визирайки скандалните снимки от спалнята на бившия премиер, които удобно бяха пропуснати като тема в „приятелския“ разговор.
В анализа си Венелина Попова прави и смела прогноза за политическото бъдеще на лидера на ГЕРБ. Според нея, въпреки медийните изяви и опитите за релевантност, „Борисов е политик, изпял своята песен“.
Тя чертае мрачен сценарий за тандема Борисов-Пеевски, като допуска възможността единият да бъде „отстранен“ от другия, или и двамата да бъдат принудени да напуснат сцената под външен или вътрешен натиск. „Бог е справедлив и възмездие дебне отвсякъде“, завършва библейски своята позиция Попова.
