Само четири дни след влизането на България в еврозоната, предупрежденията на икономистите за „шоково поскъпване“ се превърнаха в реалност по рафтовете. Докато институциите обещаваха плавен преход и честна математика, сигналите на гражданите разкриват картина на хаос, техническа некомпетентност и откровен опортюнизъм от страна на търговците.
Асоциация „Активни потребители“ и националните медии бяха залети от оплаквания за драстични разлики между официалния курс и това, което клиентите плащат на касата.
Най-фрапиращият пример за хаоса в първите дни е сигнал за поръчка на пица, която от 18.75 лева се трансформира в сметка за 36.67 евро. Анализът на числата показва, че това не е просто спекула, а липса на базова компетентност – сумата в левове е била умножена по курса (1.95583), вместо да бъде разделена на него.
„Това вероятно е техническа грешка, но потребителите трябва да отварят очите си на четири“, предупреди Богомил Николов от „Активни потребители“, цитиран от NOVA.
Този случай обаче повдига по-сериозния въпрос: Колко други „технически грешки“ минават незабелязани, когато разликите са по-малки, а потребителите – по-разсеяни?
Ако случаят с пицата може да се отдаде на „бъг в системата“, то цената на хляба разкрива умишлена стратегия. Популярна верига е продавала франзела (300 гр.) за 0.89 лв. (0.46 евро) в последния ден на 2025 година. На 2 януари същият продукт вече струва 1.19 лв. (0.61 евро).
Този скок от 33% е класически пример за „ефекта на капучиното“ – закръгляне на цените нагоре под прикритието на новата валута, за който Dunavmost предупреди още на 30 декември. Няма пазарен фактор – нито енергиен, нито суровинен – който да оправдае поскъпване с една трета за 48 часа. Това е чист тест за издръжливостта на купувача.
Спекулата не подминава и стоките за бита. Пластмасови кутии за съхранение в онлайн магазини са поскъпнали двойно – от 5.23 евро на 10.22 евро за едно денонощие.
Още по-тревожни са сигналите за банковия сектор. Клиент алармира, че при внасяне на 1400 лева по сметка, банката е използвала курс 1.965 вместо фиксирания 1.95583. Това на практика означава, че финансовите институции са намерили начин да наложат скрити такси върху задължителното превалутиране, маскирайки ги като „пазарен курс“ – практика, която би трябвало да е недопустима в условията на фиксиран курс.
„След Нова година не трябва да има левови сметки, те се превалутират автоматично. Всяко отклонение е повод за сигнал“, категоричен е Богомил Николов.
Докато държавата заплашва с глоби до 100 000 лева за нелоялни практики, реалният контрол остава в ръцете на потребителите – единственото оръжие срещу спекулата е отказът от покупка на завишени цени.
